В Bazar.BG от 23 март 2013г.
Последно активен вчера в 17:03 ч.
Книгата е издадена през 1984 г, твърди корици, много
добро състояние, отчислена от библиотека. Съдържа 698 стр. превод от немски –
Велизар Бонев, художник – Димо Кенов.
Хаймито фон Додерер (на немски: Heimito von Doderer)
е австрийски писател, роден в Хадерсдорф (днес част от Виена).
Първата публикация на Додерер е стихосбирката „Улици и пейзажи“, издадена през 1923 г., последвана от
романа „Нарушението“ през 1924 г. И двете творби имат
малък успех. През 1930 г. е публикуван вторият му роман „Тайната на империята“.
През 1933 г. Додерер се присъединява към австрийското
подразделение на нацистката партия и
публикува няколко разказа в Deutschösterreichische
Tages-Zeitung, вестник, тясно свързан с партията и насърчаващ
расизма и обединението на Германия и Австрия. През 1936 г. Додерер се преселва
в Дахау, Германия. Там подновява членството си в Националсоциалистическата
партия (австрийската нацистка партия е забранена от 1933 г.). През 1938 г.
писателят се завръща във Виена и там публикува романа си „Убийство, което всеки извършва“.
В резултат на вдълбочаването си в делото на Тома
Аквински и растящото отчуждаване от нацистите Додерер приема през 1940 г. католицизма. Същата година е
призован във Вермахта и
по-късно е пратен във Франция, където започва работа над най-известния си
роман „Щрудлхофското стълбище или Мелцер и мъдростта на годините“.
Поради лошо здравословно състояние му е разрешено през 1943 г. да се завърне от
фронта и да служи в района на Виена, а в края на войната е пратен в Осло,
където попада в плен.
След завръщането си в Австрия в началото на 1946 г. на
Хаймито фон Додерер е наложена възбрана да публикува заради принадлежността му
към нацистката партия. Продължава да работи над „Щрудлхофското
стълбище“, но макар и да го завършва през 1948 г., все още
неизвестният автор не успява веднага да го издаде. Но когато най-после романът
излиза през 1951 г., той има огромен успех и мястото на Додерер в следвоенната
австрийска литература е осигурено.
Тогава писателят се връща към свой по-ранен недовършен
проект, романа „Демоните“, който излиза през 1956
година и също има голям успех. През 1958 г. Додерер започва работа над роман,
замислен в четири тома под общото заглавие римската цифра 7 – „Роман № 7“, който да бъде изграден като аналог на
любимата му Седма симфония на Бетховен. Първият том „Слунските водопади“излиза през 1963 г. Вторият
том, „Граничната гора“, остава последната му творба,
публикувана незавършена посмъртно през 1967 г.