Пътека през огън и лед → Обява 23741593

Автор: Петър Ванев

Обем: 382 стр.

Размер в мм: 140 х 210

Издател: Вакон

Корица: Мека

Година на издаване: 2018

Състояние: Нова, на склад при доставчик

Ка 888

„Казват, че всяко пътешествие започва с първата крачка. Аз извървях своите 6 000 000 крачки от Мексико до Канада, за да започна живота си отначало.“

„Пътека през огън и лед“ е разказ за 4240-километров солов преход, който променя живота на един млад и неопитен пътешественик. На 23 години Петър си мисли, че държи здраво юздите на живота си и добрите перспективи са безкрайни. Той има мечтана работа като мениджър в голяма хотелска верига в Лондон, социални контакти, забавления и плановете на всеки млад човек да покори света. Седем години по-късно ежедневието му се заключва между работата в офис и почивката пред телевизора, а срещата му с природата се ограничава до лагеруване в градски къмпинг около Портсмут, Южна Англия.

Затънал в рутината на безкрайните сиви дни, Петър взима най-импулсивното решение в живота си – да извърви Тихоокеанския хребетен път, един от най-дългите пешеходни преходи в САЩ, от границата с Мексико до Канада. Тръгва със средствата, спестени от заплатата в хотела, малка палатка и още по-малка раница, и чифт планински обувки. Списъкът му с преходи се изчерпва с един по маршрута до Рилските езера, а информацията му за Тихоокеанския хребетен път е от преживявания на други пътешественици, споделени в интернет.

„Пътека през огън и лед“ е вълнуваща история за болка, лишения, жажда, глад и сълзи. За срещи с черни мечки, гърмящи змии, рояци комари, непоносими горещини и рекордни снеговалежи през петте месеца по прашната пътека. Вълнуващ разказ за един самотен пътешественик, добротата на хората и жестокостта на дивата природа. Книга за срещи, любов и разочарование и непоколебимата воля да следваш единствената възможна пътека – напред.

За да намериш липсващото парче от пъзела, трябва да погледнеш картината отстрани.

“Мислите се гонеха в главата ми, тялото ми отказваше да помръдне. Дадох си цялото време, което ми е необходимо, за да усетя пълноценно победата. Минути, часове, дни, седмици и месеци в уединение сред природата, далеч от материалния свят. Последните пет месеца и един ден аз прекарах изпълнен с притеснение, страх, тревога, радост и тъга, но най-вече с вяра в себе си и собствените си способности. Мисълта, че знаех кое е най-доброто за мен, с какво мога да се справя и къде трябва още да се уча, преди да поема в определена посока.”