Залезът на първото българско царство (1015-1018 г. ). Пламен Павлов
Залезът на първото българско царство (1015-1018 г. ).
Автор: Пламен Павлов
Състояние Отлично
Завладяването на Първото българско царство (680-1018 г.) от Византия е едно от най-драматичните, трагични и същевременно недостатъчно ясни в своите детайли събития от многовековната история на българския народ. Най-образното, но и най-вярното определение на тази отчаяна борба за запазването на собствената държавност е "Българската епопея" - израз, който за жалост все още е недостатъчно възприет в нашата историография, публицистика и обществено съзнание. Без да съм се стремил да търся евтини сезанции или пък пропагандни ефекти, на практика не можех да избягам от крайния извод, че последният владетел на ранносредновековна България не е Иван Владислав (1015-1018 г.), а неговия най-голям син и престолонаследник княз Пресиан П. Вглеждането в събитията позволи да бъдат откроени и редица подминавани от учените детайли, които изясняват много по-пълно общата картина на българо-византийския военнополитически двубой, да бъде показана по-релефно ролята на най-изявените тогавашни българи и т.н.
Настоящата книжка включва няколко тематични студии, обединени от общата тема за края на Първото българско царство. В тях предмет на изследване и размисъл е не само личността на Пресиан II, но и политиката на Самуил, Гаврил Радомир и особено на Иван Владислав. Направен е опит за по-внимателно изясняване на политическите процеси през 1015-1018 г., на произхода на Комитопулите, както и за интерпретация на една добре позната, но подценявана византийска миниатюра от около 1019 г.