Задочни репортажи за България - Георги Марков → Обява 24170767

„Тази книга,
която ти вече разгърна, читателю, отне живота на своя автор преди дванайсет
години.

По странно
стечение на обстоятелствата покушението срещу Георги Марков съвпада с
празничните залпове на шампанското по случай рождения ден на един от неговите
герои — Тодор Живков.

Това става в
сърцето на Лондон, на две хиляди мили от Люлин и Витоша, следобед на 7
септември 1978 година. Вече девет месеца, откак събраните тук репортажи са
излъчени по радио „Свободна Европа“. Георги Марков е на работа в българската
секция на Би Би Си. Както и друг път, когато е следобедна смяна, така и днес
той отскача да зареди с нова монета двучасовия брояч на паркинга. Някъде край
автобусната спирка на моста Уотърлу усеща нещо като ужилване в крака. Някакъв
човек зад него изпуска чадъра си и се навежда да го вдигне. Георги Марков не
вижда лицето му и отминава. Едва по-късно той ще си даде сметка, че е отминал
своя убиец.

Всъщност в
родината си Георги Марков е мъртъв отдавна. Отдавна не пише, не получава
награди, не преиздава. Погребали са го жив, заедно с книгите и пиесите му —
общо дванайсет на брой, — някогашните му щедри работодатели и тънки ценители.
Поне те смятат така. А ако все пак съществува, съществува като враг, платен
родоотстъпник, продажно писателче, женкар и покерджия, бивше галено дете на
режима и — защо пък не! — майор от „тайния“ щат на Държавна сигурност. Какъв ти
майор, полковник! Нали той писа сценария на филма „На всеки километър“? Гешев е
негова работа, нали? Димитровска награда щеше да вземе, ако не беше духнал!…
Макар че все по-малко са ония, които знаят това. Ония, които помнят трескавата
изповед в новелата му „Портретът на моя двойник“, самоунижението и погнусата от
„Празното пространство“, неправдоподобната и убийствена красота на „Жените на
Варшава“…