Подтискането на свободата на словото, включително свободата на печата, контролът над правосъдието, конфискацията на имущества, ограниченията на правото на мирни събрания, цензурата върху писмата и телеграмите, подслушването на телефонните разговори, въвеждането на казармен режим сред работничеството, лишаването от религиозна свобода — това са оковите, с които тиранинът обвързва своите поданици. Щом като Хитлер е имал толкова лошо мнение за „господарската раса“, чудно ли е, че той е смятал за нещо по-долно и от паразити народите от страните, поробени от неговите армии.
.'Няма спор, че целият германски народ не се предаде лесно и не възприе доброволно нацистката доктрина и програма. Иначе не би имало нужда от СС1, от службата за сигурност, не би имало и гестапо. Само чрез страх, изтезания, изгладя-ване и смърт нацистите премахнаха противниците на своя режим вътре в страната и само по този начин тези организации на подтисничество натрупаха опит и подготовка, които те по-късно приложиха в чужбина с такава педантичност и бруталност, която ги направи кошмар и бич за окупирана Европа.
Престъпленията, които са описани в тази книга, не са случайни ; това става очевидно от самите им размери. Поробването на милиони хора и тяхното отвличане в Германия, убийствата и изтезанията на военнопленниците, масовите екзекуции на граждански лица, разстрелването на заложници и затворници, както и „окончателното разрешение“ на еврейския въпрос — всичко това бе резултат на дълго подготвен план. Това беше доказано извън всякакво съмнение и самите германци дадоха неопровержими доказателства, които се съдържат в архивите, отчетите, описите, заповедите и други документи, всичките грижливо запазени, които паднаха в ръцете на съюзниците след капитулацията на германските' въоръжени сили в Европа.
Това излезе наяве, защото, когато използуваха военнопленници за непозволен труд, германците даваха отчет на съответната войскова формация ; когато грабеха, правеха точни описи на своята плячка ; когато избиваха евреи и други свои жертви в газови камери, изпращаха подробни доклади до Главното управление за сигурността на Райха; когато разстрелваха заложници, те обявяваха публично имената им в списъци за „назидание на другите“ ; когато провеждаха мъчителни и отвратителни експерименти върху затворените в концентрационните лагери, те си водеха подробни досиета Със същата бързина, с която извършваха тези престъпления,’ със същата характерна педантичност те събираха и подреждаха документални доказателства за тях.
Години преди това Хитлер беше писал в книгата си „Майн кампф : „По-силната раса ще изтласка по-слабите раси, тъй като жизнената необходимост в своята най-крайна форма ще срине глупавите прегради на така наречената хуманност на хората, за да даде път на хуманността на Природата, която унищожава слабите, за да даде място на по-силните.“ Това е законът на джунглите. Няма нищо чудно, че той донесе със себе си толкова нищета, мъчения, разрушения и смърт.
А как бяха осъществени тези престъпни планове ? Германското върховно командуване и Генералният щаб не могат да избягнат цялата отговорност за това.
Когато в 1933 г. старият маршал фон Хинденбург повика така внезапно и неочаквано Хитлер на власт, много хора от Германското върховно командуване и от Генералния щаб погледнаха високомерно на него. Но скоро след това повечето от тях станаха негови съучастници, а тези, които не сториха това, както Фон Фрич, бяха ликвидирани по типично безсрамен начин. Оттогава пълната тежест на пирамидата на германския офицерски корпус, начело с послушния военен лакей Кайтел, застана зад Хитлер. Тези хора го подпомагаха и поощряваха в планирането и воденето на агресивна война, както и в извършването на . военни престъпления и безброй престъпления против човечеството. Критични шушукания започнаха да се чуват по коридорите на германското военно министерство едва след като вълната на нацистките успехи започна явно да спада.
Международният военен съд в Нюрнберг за подвеждане под отговорност на главните германски военнопрестъпници отказа да обяви Генералния щаб и Върховното командуване за престъпни организации. Въпреки това в присъдата бе казано следното за тези хора :
„Те са отговорни в значителна степен за бедствията и-страданията, които изпитаха милиони мъже, жени и деца. Те опозориха почетното звание на войника и без тяхно-то военно ръководство агресивните амбиции на Хитлер и на неговите нацистки сподвижници биха останали книжни и безплодни. . .
Те бяха една милитаристична каста. . . . Мнозина от тези хора се погавриха с клетвата на войника за подчинение на военните заповеди. Когато това е в интерес на тяхната защита, те заявяват,^че е трябвало да изпълняват заповеди, а когато са поставени лице със лице със зверските престъпления на Хитлер, за които се доказва, че са извършени с тяхно знание, тогава казват, че са се възпротивлявали. Истината е, че те са участвували активно във всички тези престъпления, или мълчаливо са се съгласявали с тях, бидейки свидетели на извършването на по-големи и по-поразяващи престъпления от тези, които светът е имал нещастието да познае досега.“
Но главните оръдия на упражняваната от Хитлер тирания бяха ръководният кадър на нацистката партия, гестапото, службата за сигурност и СС.
Това бяха организациите, които провеждаха тия ужасни престъпления : масовите убийства в концентрационните лагери; убийствата и изтезанията на военнопленниците ; събиране на чуждестранни работници и използуването им за робски труд; инквизиционните разпити ; изтезанията и извършването на експерименти върху хора, използувани вместо животни.
В продължение на пет дълги години тези ужасни „черноризци“ начело с Хайнрих Химлер бяха надвиснали над окупирана Европа като черен облак, носещ неочаквана смърт.
Първата глава на тази книга описва произхода, установяването и организацията на тези формации, и присъщата им садистична жестокост.
1 шутцща^елн — въоръжени отреди на нацистката партия — Бел. ред.
20