Българският Великден или страстите български → Обява 26407664

Автор: Тончо Жечев

Обем: 520 стр.

Размер в мм: 150 х 225

Издател: Изток-Запад

Корица: Твърда

Година на издаване: 2013

Състояние: На склад при доставчик

Ка 888

Книгата на Тончо Жечев е преди всичко размисъл за българската историческа съдба, за духа и смисъла на нашето Възраждане, за онова пламенно време, когато след пет века българите отново излизат на сцената на европейската политика, отново заявяват правата си за самостоятелно съществуване.

Тончо Жечев бе стълб в родната култура. Истински пазител на наследените от векове и хилядолетия ценности. Блестящ познавач на българската душевност и традиционната българска култура. И по някакъв неповторим и почти непонятен начин – проникновен ценител на европейската и световната култура от Античността до днес. Човек с наистина енциклопедични познания, осмислени и съчетани в негов самостоен и независим поглед към света и особено към литературата.

Тончо Жечев бе човек с особено присъствие. Той не беше ярък, ексцентричен, натрапващ се, а бе навлязъл във високата литературна критика, в хуманитаристиката и философията, а след това – и в съзнанието на културните хора като човек на познанието и разума, излъчващ преди всичко мъдрост. Започнал с вяра и активно действие за налагането на комунистическите идеали в младостта си, той бе придобил здравословен скепсис към процесите в така наречените "социалистически общества", който не бе тайна за никого.

Тончо Жечев бе и си остана една от броящите се на пръстите на едната ръка личности, които не предизвикаха към себе си отрицанието и хулата, избуяли в обществото ни с промените от началото на 90-те. Той бе търсен като партньор и от левите интелектуалци, към които априори принадлежеше, и от десните, включително и от Филип Димитров, за решаването на църковния разкол в тогавашните бурни времена. Думата му тежеше и сред най-изтънчените хора на духа, и сред обикновените хора.

Много са нещата, с които ще бъде запомнен Тончо Жечев. Тук безспорно влизат множеството му статии, есета и студии в областта на литературната критика и културология, както и белетристичните му опити. Но може би най-скъпоценните му бисери са поредицата от интервюта, които той даде на Тома Томов за предаването му "Наблюдател", книгата "Митът за Одисей", в която по един крамолен за тогавашната действителност начин се разсъждаваше за Бог в душите и нравствеността ни и за невъзможността да бъдеш Одисей в условията на железния идеен догматизъм и, разбира се, неговият шедьовър "Българският Великден или страстите български". Съхраненото в тях познание за българина и българското ги правят непреходни и самостойна ценност от най-голяма величина за всеки от нас.