В Bazar.BG от 01 септември 2015г.
Последно активен днес в 15:05 ч.
1394712
Това е книга отнасяща се до зората на човешката цивилизация. Тя обхваща един исторически период наречен Ерата на Енеолита (Халколита). Тя касае историята на най-старата цивилизация известна в Европа, позната по света под широкото понятие ”Древната Европа”. Книгата представлява сензационно разкритие относно най-първите познати обитатели на Древната Европа, чието етническо име е достигнало до нас чрез класически автори като Омир, Херо-дот, Питагор, Плутарх и много други.
В нея се проследява историята на едно преоткриване на Древна Тракия и хората, наричани от незапомнени времена просто ”Траките”. Тези хора са били известни на Херодот като ”най-многобройният етнос, отстъпващ по многочисленост само на инду-сите”, а на Омир, който написал своята Илиада, като ”хора, които му напомнят за боговете”.
По-голямата част от тази история нека други да разкажат - археолозите и специалистите по древното минало, например. На мен се пада да ви посветя в най-малката част от нея, но затова пък може би най-славната, защото тя се отнася до един такъв аспект от живота на този древен народ - Траките - който ги прави особено уникални измежду всичките им съседи, като се вземат предвид всички останали неща.
Нашите концепции за историята се променят по-бързо днес в ерата на интернет комуникациите отколкото когато и да било преди. Причината е много проста - уникално широк, никога недопускан до преди свободен достъп до мултиплени многобройни източници, което позволява безпрецедентен досега по мащаб анализ и осмисляне на глобални потоци от информация. Това касае особено силно най-старата история на света, тъй като достъпът до най-древните уникални документи достигнали до нас е бил и най-силно ограничаван и възпрепятстван в миналото поради мултиплени фактори от най-различно естество.
В тази книга ще стане ясно, че това, което мнозина археолози и историци днес наричат ”пред-историческа” (праисторическа) епоха
”по дефиниция”, поради липсата на идентифицирана писменост, която да ”съхранява историческата памет”, се оказва, че съвсем не е такава, защото става видно, (както ще се убедите сами), че в нея вече е имало писменост. Следователно границите на ”историческата” писмена епоха трябва да се преместят много по-назад в древността. От декодираните в тази книга ”праисторически” текстове, става ясно, че хората които са ги писали, съвсем не са били примитивни, както би се очаквало от досегашните установени ”научни” представи, но показват концептуално ни