Легенда за яснооките Христо Милков → Обява 26883339

1973590
Легенда за яснооките
Христо Милков

Завръщане към корените. Това е първият и най-важен смисъл на повече от 10 години работа върху най-новата книга на Христо Милков ”Легенда за яснооките”. Когато го попитах какво се крие зад заглавието, той обясни, че художественият разказ се базира както на устни предания, така и на документи. Нещо изключително рядко срещано, когато става въпрос за роман, разказващ историята на български род.

Радостно е, че такъв вид изследвания стават все по-чести и у нас. Идеята е младите хора, онези, които живеят тук, да намерят смисъл да останат. С други думи, книгата ”Легенда за яснооките” третира и въпроса за емиграцията, обясни Милков.

В основата на всичко обаче стои уникалната летописна книга за с. Козлужда, днешно Суворово. Това е втората част от Напрестолно свето евангелие и е писана от свещеник Христо Иванов, който е кръстил Милков. За него Иванов е пример за човек с възрожденски дух. И действително трябва да е така, защото в летописа освен рода на Христо Милков са описани подробно родословните дървета на почти всички семейства в Суворово.

Идеята за романа се родила в през 90-те години на миналия век, когато Милков попаднал на книгата ”История на град Суворово”. Тогава той започнал проучване за своя род и успял да стигне до периода 1780 - 1790 г. През годините, докато разкривал все повече за своите предци, Христо Милков написал 5 книги, всичките на военна тематика. Последната обаче е съвсем различна - тя е исторически роман, в който е преплетен и един много интересен разказ, предаван от уста на уста - историята на човек, който бил изяден от вълци. Освен него в книгата има разкази на близки и роднини, все неща, които напомнят за легендите.

Дедите му били светли хора, със сини или синьо-зелени очи. Били яснооки. Затова и първата фамилия на рода на Христо Милков е Гюнгюрмезови, което означава буквално ”слънце невидели”, разказа авторът.

Има още нещо любопитно около книгата ”Легенда за яснооките”. Това е нейната корица. Както често се случва, особено когато един писател разказва лична история, той е много ангажиран и с нейното книжно оформление. Затова на корицата на най-новата книга на Христо Милков има две много важни неща - една чешма и дърво на гърба. Чешмата е съвсем истинска и е тясно свързана с рода Гюнгюрмезови, защото е строена не от някой друг, а от прадядото на Христо Милков. Той обясни, че става въпрос за курбан, благодарност за това, че дядо му, носител на 2 Георгиевски кръста за храброст, се върнал невредим от Балканската война.

Неизчерпаем е този наш български род. Все още от дебрите на Балкана продължават да идват към нас сенките на предците и да ни напомнят да знаем своя род, да ни подсещат, че сме българи. Неслучайно се казва, че словото е дарено на човека от Бога, за да има човечеството памет за миналото.Българската литература е един от примерите за това. И до сега в трудни и решаващи за съдбата ни часове се връщаме не към друго, а към словото, към книгата. Препрочитаме не някой друг, а Йордан Йовков.

За да укрепим вярата първо в себе си, в нашия род. Или пък Димитър Талев. Съдено е тяхното слово да ни крепи в особени мигове на равносметка, на мъка по отминалото. Това е една последователна линия в българската литература, която в по-ново време продължават автори като Антон Дончев, Генчо Стоев, Йордан Вълчев, Тодор Ризников.