Гений простосмъртен Георги Костов → Обява 26885529

1944679
Гений простосмъртен
Георги Костов

Георги Костов e роден на 4 декември 1940 в гр. Харманли, Хасковска област. Завършва българска филология в СУ|Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1964), където следва и във Философско-историческия факултет. От 1969 до 1992 работи във редакциите Военна, Международна и “Литература, изкуство и култура” (ЛИК) на БНТ – Българската национална телевизия.

Георги Костов написва и издава редица белетристични творби на историческа и съвременна тематика – повестите “Караулка край пътя”/1970/, “Кураж Мария”/1982/, “Керванът”/1986/, сборника с телевизионни разкази “Тринайсети в дузината”/1978/, сборника с новели “Гений простосмъртен”/1987/. Посмъртно бяха издадени “Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни”/1998/, романа “Кера Тамара”/1999/ и научнопопулярната книга “Тая мегалитна треска”/2003/. Непубликувани останаха повестта “Голи тела на седмото небе”, втора и трета част на детско-юношеската трилогия, продължение на “Караулка край пътя” – “Морето Черното” и “Край лобната скала”, много разкази, статии, пиеси.

Той притежаваше и талант на драматург. Изпод неговото перо излязоха пиесите “Диоген или Богатствата на бедните”, “Жан Жак Русо или Великият гражданин”, “Айнщайн”, “Парижката комуни” и др., поставяни по Българската национална телевизия.

Богато и стойностно е и телевизионното творчество на Георги Костов. Търсейки изконните добродетели и корените на българщината, той създаде забележителни поредици – “По следите на старите български ръкописи”, “Родови хроники”, “Знай своя род и език”, “За теб, мили роде...”, останали в Златния фонд на Българската национална телевизия заедно с неговите документални филми за българите в Бесарабия и Таврия, за Сребърния орел и Златното стреме на хан Аспарух, за златното съкровище на хан Курат, Археологическо лято и много други.

Години наред Георги Костов вървя по стъпките на предците ни в Южна Русия, Украйна и Молдова. Години наред той се рови из архивохранилищата в Санкт Петербург, Москва, Киев, за да издирва и популяризира древната българска култура. През тези творчески странствания той попада на поемата “Шан-кизи дастани”/”Сказание за дъщерята на хана”/ – епоса на прабългарите от 882 г. Последните две години от живота си изследователят посвещата на превода ѝ на български език. Поемата “Сказание за дъщерята на хана” от Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир бе публикувана в отделна книга през 1997 г.

Георги Костов през последните си дни ясно съзнаваше своята обреченост. Затова, отправяйки завещанието си към всички, на които е скъпо българското минало, в книгата си “Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни” написа за себе си: Сега...... когато изтлявам от неземен огън, мислено се връщам към онези луди години....... . Чувствах се безсмъртен!” “Впрочем интересно живях; сега ми остава простичко да умра.”