Сакя Пандита. Съкровищница от благозвучни слова → Обява 27142093

Сакя-пандита Кюнга Гелцен Пал Зангпо произхожда от богатия и знатен род Кхон от областта Дзан, чиито най-видни представители по традиция са били настоятели на известния манастир Сакя. В него и самият Сакя-пандита получава своето светско и духовно образование, а по-късно става и негов велик настоятел. Междувременно той посещава Индия и Непал, изучава до съвършенство санскрит и индийската литература, взема участие във философски диспути. Сакя-пандита има много ученици, написва редица трактати по логика, догматика, граматика, лексикография.
Настоящото двуезично издание на известното поетично произведение на Сакя Пандита „Субхашита Ратна Нидхи” („Скъпоценна съкровищница от благозвучни слова”) съдържа 234 четиристишия (легшади), с които общодостъпно се излагат религиозни, морални и житейски мъдри наставления. „Субхашита” има девет раздела, като темите, които изследва, са три – мъдрите и благородни хора и техните постъпки; глупавите, невежите и злите хора и техните постъпки; смесените, лоши и добри постъпки, свойствени на хората. Използват се мотиви от известни индийски дидактични произведения и знаменити паметници на индийската литература – „Махабхарата”, „Рамаяна”, „Панчатантра”, „Хитопадеша”, „Океан на сказанията” на Сомадева и други. Произведението получава широко разпространение в Тибет и Монголия, където е известно като „Субашид”. Същевременно то съществено се различава от придържащите се близо до националната традиция произведения на поетите от сектите кагю и сакя. Образец за Сакя-пандита е бил сборникът от четиристишия на Нагарджуна „Праджняданда”.
Със своите забележителни достойнства произведението на Сакя-пандита може да се нареди сред върховете на световната афористична литература като рубаите на Омар Хайам, класическите сентенции на Теофраст, Диоген Лаерций, Ларошфуко, Вовнарг, Лабрюйер.

* * *

За преводача
Димитър Тонин (р. 1959 г.) е създател и главен редактор на издателство „Шамбала”, автор е на първия български превод от тибетски език и редактор на над 300 книги с езотерична насоченост. Изучавал е японски, тибетски, монголски и старомонголски език в ЦИЕК, практикува повече от 40 години медитации от будизма, суфизма, шаманизма и много други традиции.
Автор на проекта „Мистичен Пътешественик”, и на свързаната с него поредица „1001 Светилища”, чиято цел е създаване на енергийна карта на свещените места в България.
От поредицата e публикувал пътеводителите „Трънски край”, „Софийска област Запад”, „Мистичната Странджа”, подготвя още десетина книги за Софийска, Пернишка, Кюстендилска, Врачанска, Пазарджишка, Хасковска области.

Един от водещите мотиви в живота му е мъдростта на знаменития японски будистки учител Кукай (Кобо Дайши):
„Не трябва да вървим по стъпките на прадедите, но да търсим това, което и те са търсили!”