Тайните на двореца: Кой е българският Распутин? Диню Шарланов → Обява 27158885

Авторът е спрял основно вниманието си на седемте срещи на цар Борис III с Хитлер по време на Втората световна война, на въпроса за спасяването на българските евреи, разгледал е също отношенията на Борис III с масоните, като е направил доста подробен анализ на структурата и организацията на масонските ложи в международен мащаб; прави се опит и да се даде отговор на въпроса, има ли Распутин в българския царски двор и кой е той.
Кой е цар Борис III? Какъв е неговият жизнен път? Противоречива или двойнствена е неговата личност, или е сложна и трудно доловима в своята същност? Коварен монарх или мъдър държавник? Народен цар или двуличник? Все още тези въпроси остават без пълен и най-вече убедителен отговор. Някои автори го извисяват като личност и държавник, други му дават неопределена характеристика, клоняща към един опитен играч на държавната сцена. Трети пък сочат монарха като виновник за всички беди, сполетели България по време на неговото царуване.
В тази книга се разказва за ежедневието на цар Борис III, за стила и подхода му в държавните дела. Тя е написана на основата на онова, което разказват неговите близки, съветници, министри и други лица в дворцовите среди, на сведения от разузнавателните служби, оценки и данни на чужди дипломатически представители в София и др. С една дума, книгата е опит за поглед към цар Борис III като личност и държавник от съвременниците му с различна политическа ориентация, мироглед и възпитание. Те ни поднасят образа на монарха от много страни, неговите възможности, действия и човешки слабости, и то в една или друга ситуация, която животът винаги поднася и което е ежедневие за един владетел.
Какво тук е новото и какво е онова, което има историческа ценност? Известно е, че в официалните документи преди всичко се показва представителната страна на едно или друго събитие. Там липсва онова, чрез което най-пълно може да се дешифрират замисълът и скритите цели, необходими на историка, за да влезе в същността на събитието. Получава се информация и кои лица какво участие вземат в сътворяването на събитията и каква е ролята на техния режисьор цар Борис III.
В дадения случай не трябва да се подценява и още едно обстоятелство. То се отнася до подхода на цар Борис III, приложен в неговото време. А той държи държавническите дела да се обсъждат и решават, без да се афишират. Избягва да споделя своето мнение и намеренията си. Въпреки че е приятен събеседник и лесно достъпен, тайнствеността в неговия характер и досега продължава да буди любопитството у всеки един от нас и да затруднява историческата оценка за него.
Качествата на всеки държавник се поставят на изпитание в най-тревожните години на развитието на страната. Затова и първият проблем в тази книга са срещите на цар Борис III с Адолф Хитлер в годините на Втората световна война и съдбата на България. Но дали той сам решава държавните дела, или някой дърпа конците зад завесата? С други думи, възниква въпросът, има ли Распутин в българския царски двор. Това е и вторият проблем, поставен за осветляване в книгата.
След смъртта на цар Борис III за първи път в нашата най-нова история един народ искрено оплаква своя владетел. Това е неповторима оценка за неговите държавнически качества. Затова и последната глава от книгата е посветена на онези тъжни дни на поклонение пред тленните останки на цар Борис III.
Надявам се и вярвам, че читателите с желание и интерес ще прочетат книгата и ще се отнесат критично към авторския поглед върху разказаните в нея събития.

Тайните на двореца: Кой е българският Распутин?
Диню Шарланов