Душата ми на пясъка Тони Загорова → Обява 27224989

Кашон 4
Душата ми на пясъка
Тони Загорова
Миниатюри.

“Душата ми на пясъка” е книга с миниатюри – есеистични размисли за морето, живота, красотата и хармонията на Тони Загорова, дългогодишен журналист в издания с морска тематика.

От борда на кораба я наблюдавам като от нисък облак... Медузата не приближава грубата стомана. Тя не се движи, а демонстрира сякаш своята ефирност с лъжливи движения, които я оставят на едно място, за да мога по-дълго да й се наслаждавам. Прозрачната шапка я покрива цялата и ресните се пилеят по всички посоки. Достойна за ненаситно съзерцание отдалече! Но приближиш ли я, докоснеш ли я, ще те прониже лютивата й неприкосновеност! Още един модел на природата, създаден само за радост на очите. Защото не всяка красота може да се притежава... Ако нещо трябва да принадлежи на много, то не може да принадлежи на един...

Човекът в изкуството също създава такива образци!



***

До късно през нощта ще остана будна в моя нов свят на кораба, за да го заменя поне временно с всичко, което е било досега. За кой ли път установявам, че това е безуспешно усилие и просто трябва да го приема като необходимост, която дългогодишните моряци наричат начин на живот. Нито ще го оспоря, нито ще се съглася, защото наистина морето е едно, но хората са различни, за да го приемат еднакво. Дори и моряците!



***

Мъчително се освобождаваме от вече изградените правила на живот. Ние сме се сраснали толкова с тях, че ги късаме с болка от себе си, макар и понякога никому ненужни. Освобождаваме се от стари страхове, връхлитат ни нови... Илюзии за бъдещето? Може би имаме само това, защото битието е все същото... Тук, на кораба, в тази малка държава и морякът носи еманацията на своя народ, търси мястото си сред другите или го завоюва, приемат го или го предават, стреми се към власт или го владеят, подбира или не подбира средства за влияние над другите, но живее също толкова активно, както и всички други на брега. Една загърбена през няколко морета държва, нашата, не ни пуска на свобода...

***

Когато пътуваш по света разбираш, че живееш кратко, че си между земята и облаците, между огъня и нищото, на ръба на болката и щастието, разбираш, че времето е като дъжда на лятото, който бързо преминава нататък...