История на света в 20 тома. Том 3: Полетът на духа 600 - 400 г. пр.Хр. Колектив → Обява 27432420

Всяка година, когато денят нараства и пролетта отново вдъхва живот на земята, от най-далечните области на познатия свят потеглят кервани -товарни коне от Анатолия и Тракия, вьрволици камили от Бактрия и Арабия, армии носачи от дългия 1600 километра Нилски оазис, колесници от Асирия, волски каруци от богатите на злато васали от басейна на река Инд. Всички те имат обща цел - да пренасят имперския данък от геми, скъпи метали, абанос, слонова кост, редки кожи и тъкани. Някои водят и животни - антилопи от Либия, породисти жребци от Армения. Керванът от Вавилон превозва особено екзотична стока - 500 млади евнуси.
Процесиите се движат по мрежа от имперски пътища, за да се срещнат малко преди пролетното равноденствие в Персеполис - ослепителен монументален комплекс от дворци, просторни, украсени с колони зали и мощно укрепени съкровищници, издигащи се величествено усамотени на високото, прашно Иранско плато. Там пратеници на всички васални страни и сатрапии на Персийската империя представят новите си годишни „дарове” (точното количество и вид на ежегодните данъци е определено от имперските власти) на върховния си владетел - Царя на Персия, Великия цар, Цар на царете, най-могъщия властелин на света.
Никой никога не е владял толкова обширна територия или толкова много богатства, както човекът на персийския трон. Всички плащат данъци на персийския цар - и египетските благородници, и сатрапите на Мала Азия и Месопотамия, и номадските вождове от пустините на Изтока, и раджите на Индия. В апогея си, към началото на 5 6. пр. Хр., Персия владее пет милиона кв. км планини и степи, обширни пустини и плодородни речни долини, с около десет милиона поданици. Годишните приходи на империята възлизат на почти половин милион кг сребро.
Постиженията на персите са важна стъпка в развитието на цивилизацията и то не само поради смайващите им богатства или невероятните размери на империята им. За да ръководят огромната си държава, те създават нови, напредничави методи за управление на обширни области и разпръснато население. Грубата сила и терор, използвани например от асирийците по време на разцвета им, едва ли биха могли да обединят успешно толкова обширна държава, като Персийската. Въпреки че страхът е средство за изграждането на империите, той бързо води до негодувание и въстания. Персийската власт се намесва много малко в ежедневието на подвластното население. Персийските царе естествено изискват данъци, но заедно с това те способстват за повишаване на икономическата активност, благодарение на което много народи в империята живеят по-добре, отколкото преди персийското нашествие. Съвършено непознатото дотогава благоденствие и благосклонно управление не е плод на случайност, а резултат на усилия да се подобри организацията на човешкото общество и то не само в услуга на силните на деня. Персийският цар Дарий I заявява, че твърдо подкрепя законността, „за да не може силният да удря и унищожава слабия”