„Тракиецът от племето Меди – Младостта на Спартак“ Тодор Харманджиев
Тракиецът от племето Меди – Младостта на Спартак“ Тодор Харманджиев
„Тракиецът от племето Меди – Младостта на Спартак“ Тодор Харманджиев, изд. Народна младеж, 1980 г., 280 стр., луксозна твърда гланцирана подвързия, прекрасни илюстрации, екземпляр нечетен, в отлично състояние, без липсващи, скъсани или надраскани страници. Цена 7 лв. Цитати от книгата:
„Анибал, Александър Македонски, Цезар – са велики като завоеватели, като победители. Спартак остана велик и като победен. Защото беше велик преди всичко като човек.
Защото повярва, че ще постигне онова, което никой преди него не бе постигал. Защото дръзна да вдигне смелите срещу господарите на света, които бяха превърнали народите в робски мравуняци.
Защото поиска със собствената си кръв и с кръвта на тия, които му повярваха и го последваха, да отмине от човешкия род позора на робството.“
„Един смелчага е достатъчен да даде кураж на стотина страхливци…“
„Войната, младежо, е не само битка, а и умение да се спечели.“
„Горчивите истини не се учат от другиго, а се откриват, след като се преживеят.“
„Ако не пипнеш нещо с ръце, няма да знаеш как то се прави.“
„Закон, който може и да не се изпълнява, значи, че не е необходим.“
„Понякога се случва такъв миг, в който се събират много години. Който обещава безкрайност от време и преживявания, от постоянство на чувствата. Когато той се случи – едва ли могат да го оценят колкото трябва тези, в живота на които идва. Но когато отмине, никога не се забравя.“
„За неговия служебен възход му попречи само липсата на умението да угодничи пред по-големите началници, да им изказва уважението си с раболепене и с всички видове унижения, с които подчинения да се харесва и става близък, мил и драг на по-горестоящите.“
„Ако победителят няма нужда да бъде строг към победения, когото има за какво да уважава, победеният пък няма право да отвръща на уважението с дързост.“
„Най-лесно се съгласява да стане предател на своя господар онзи от неговите фаворити, който най-щедро е даравян от него с милостиня, почести и и облаги.“
„Лицемер и циник, макар че лицемерието и цинизмът по правило не съжителствуват в един и същ човек: може да се кълне във вярност към републиката тъкмо когато подготвя, каквото трябва, за я унищожи и стане диктатор.“
„Той наблюдаваше и разбираше, че тоя ред, който будеше уважение със строгата си безупречност, е основан на жестокост. Но жестокостта тук не беше чувство, което понякога се изявява неудържимо и после улегва. Не беше спонтанен изблик, който минава. Тя беше средство за възпитание, за предупреждение от далече. Не самоцел, а предпазна мярка против неща, които са приети за непозволени. Тя се практикуваше като необходимост, за да крепи правото на охолство на облагодетелстване за едни и на тежка оскъдица и безропотност на други. И всичко това се смяташе за редно, за целесъобразно, за справедливо.“
„Но кой велик човек не е бил наивен? – ако за наивност може да се смята мечтата по най-трудното, по онова, което обикновените смятат за невъзможно.“