Инквизицията Й. Р. Григулевич → Обява 27668843

Кашон
Инквизицията
Й. Р. Григулевич

Светата инквизиция или, както е по-широко известна, Инквизицията, (от лат. Inquisition- ”следствие”, ”разследване”) е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква.
Първоначално(от началото на 11 век нататък) Инквизицията, е форма за борба с ересите, протичаща без намесата на Ватикана. Въведена е от папа Луций III с указ декретна папска була в края 12 век по време на Синода във Верона през 1184 г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като разсредоточена институция, пряко подчинена на папата. Задачата й се състои в това̀ е да разследва и в случай на доказана виновност, да осъжда случаите на ерес. Инквизицията като самостоятелно учреждение със свой административен апарат е учредена от папа Инокентий III през 1204 г. по време на походите срещу албигойците, като с нейното създаване са натоварени Доминиканците. След 1230 г. Инокентий III поставя инквизиторите под свое пряко управление. Поради тази хронология, най-ранният период на Инквизицията на християнската църква се нарича Средновековна инквизиция, разделена на епископална и папска. По-късно във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които също отговарят единствено пред Римския епископ.
Правната процедура се основава на римското право, установено през 1 век. По-късно папа Григорий IX установява в много европейски страни т.нар. ”Трибунали на вярата”, които са имали за задача да разкриват, разследват и осъждат еретиците (по смисъла на Луциевата була Inquisitio Haereticae Pravitatis). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от Ордена на доминиканците. За своята преданост към папския престол и за борбата си с ереста основателят на ордена — Доминик де Гусман е обявен за светец. Известни са и други крайни последователи на Инквизицията, като инквизиторът Бернардо Гуи, който всявал ужас в много страни из цяла Европа.
Инквизицията е бил независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Понякога осъдените са понасяли публично изгаряне на клада - т.нар. (акт на вярата)Аутодафе. Ето защо, думата ”инквизиция” в днешния свят,(преувеличено, имайки предвид броя на осъдените), е придобила значение на мъчение, а думата ”трибунал” — на обществен съд.
ВИспания Инквизицата става и кралско учреждение през 1480 г.. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на обединителите на Испания крал Фердинанд и кралица Изабела. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души (от население над 5 милиона), в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията марани и мудехари. Активна дейност това учреждение развива до 1808 г., като през този период само в Мадрид са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в Испания държава става през 1826 г., а през 1834 г. Инквизицията е отменена.
С годините дейността и предметът на преследване на Трибуналите се променя. Ако през 13 — 15 век тя е насочена към ереста като антидържавно явление и способства за укрепване на кралското учреждение, то през периода на Ренесанса преследва и еретичната мисъл. През 16 — 17 век Инквизицията се явява едно от средствата на Контрареформацията.
През 17 век тя е отменена в протестантските държави, а през 18 и 19 век — и в останалите европейски страни.
През 20 век делата на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия- ”Конгрегация за учението на вярата”.
В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднася официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените в миналото несправедливо изтезания и за неправомерно погубените животи през периода на Инквизицията.
С множество илюстрации на уреди за мъчения.