Лавсаик, или животопис на светите отци Преподобни Паладий Епископ Скитополски → Обява 27736371

к-14
Лавсаик, или животопис на светите отци
Преподобни Паладий Епископ Скитополски

Предлаганата книга, която за пръв път се превежда на български език, е един от най-важните и най-интересните писмени паметници и исторически документи за общохристиянското и особено за монашеското благочестие през втората половина на четвъртото и първата половина на петото столетие. Нейният автор, преподобният Паладий, епископ на витинийския1 град Еленополис, е роден около 364 г. в малоазийската област Галатия2 . На двадесет и четиригодишна възраст (388 г.) той става монах и се подвизава в Египет, люлката на християнското монашество. Ревността му да види високи образци за съвършено монашеско житие, за да им подражава, е била така голяма, че той, както сам пише, не е щадял себе си да върви често по тридесет дни пеша, докато стигне да посети някой подвижник или подвижница, за които е слушал да се разказват необикновени и чудесни неща. Така той обходил цялата тогавашна Римска империя; видял и чул непосредствено най-известните аскети на своето време или, ако те били вече покойници, слушал пресни спомени за тях от техните ученици и съвременници. Тези лични впечатления и сведения той, изглежда, своевременно си е записвал, понеже когато неговият добър приятел и благочестив византийски велможа Лавс го моли да му изложи всичко, което знае за живи и умрели християнски подвижници на благочестието, той го прави с готовност, като написва тази именно книга. Тя съдържа, следователно, отделни сведения за живота, делата и мъдростта на светите отци, имената на които са влезли в нея. Затуй подзаглавието є - “Животопис на свв. отци” - повече є подхожда. А името “Лавсаик”, под което е известна в църковната история и литература, идва оттам, че е написана по молбата и настояването на придворния велможа Лавс, на когото е и посветена от автора. Лавсаикът като исторически документ е важен и интересен, защото автентичността му е доказана и следователно, истинността на разказите в него е гарантирана от достойнствата на автора му - достойнства на ревностен монах, непорочен архиерей, светец и очевидец; и още - защото в него е представен животът на Църквата и християните от четвърти и пети век в неговата непосредственост и на оная висота, на която той е бил тогава и поради която е станал идеал за всички християнски поколения - и с преизобилието на човешко усърдие към богоугождение, и с богатството на Божията благодат и сила. Читателят ще се пренесе през време и пространство, за да обикаля и види заедно с автора на книгата как простият ревнител на християнското благочестие е бил осеняван от непостижима небесна мъдрост и как ученият подвижник се е усъвършенствал в смирение; как женският пол е забравял и надраствал своята