Пет богословски слова Григорий Назиански → Обява 27835638

к-16
Пет богословски слова
Григорий Назиански

За Петте богословски слова

Шест от запазените до днес слова на ”християнския Демостен” ­ - св. Григорий Богослов, са определени като догматични. Пет от тях съставляват единна цялост и от самия него са наречени ”За Богословието”. В патрологията на J.-P. Migne (PG), т. 35-38, те са с номерация XXVII-XXXI. Св. Григорий ги произнася през 380 г. в храма ”Св. Анастасия” в Константинопол. ”Слово за догмата” също е произнесено там, но една година по-рано, през 379 г., когато св. Григорий е все още епископ Сасимски. Именно от това слово се оформят по-късно Петте богословски слова.

Първите четири от Петте богословски слова са отправени към аномеите (крайни ариани), а петото ­ към пневматомахите (духоборци). В своята цялост словата имат предимно катехизическа насоченост, продиктувана повече от пастирска загриженост, отколкото антиеретическа, която да е устремена срещу риторите на лъжеученията. Показателно за това е, че светият йерарх се обръща към пневматомахите с думата ”братя” (Слово XXVII, 5).

Първото слово е въведително и е озаглавено ”Срещу Евномий”. В него Богословът на Църквата говори за онези предпоставки, които са същностно необходими, за да бъде богословието благодатно.

Второто е с название ”За богословието”. Тук светителят разглежда целия свят като естествено Божие откровение. И това благодарение на личното му духовно общение с Бога, откъдето именно извира и тази негова любов към света.

Третото слово и Четвъртото са наречени и двете ”За Сина”. В Третото слово са изложени като цяло съществуващите проблеми относно учението за Света Троица, ”единосъщието” на Трите Лица и особено отношението Бог Отец ­ - Бог Син.

Петото слово носи названието ”За Светия Дух”. За разлика от първите четири, които са произнесени по време на св. Четиридесетница, това слово, по всяка вероятност, е произнесено близко по време на празника св. Петдесетница, като решително повлиява на събраните епископи от II Вселенски събор за изповядването в ”Символа на вярата” на божествеността на Светия Дух. Защото никой преди отличния св. Богослов не намери дръзновението да изрече онези думи, които потресоха вселената: ”Светият Дух е Бог”.