Приказки за пораснали деца → Обява 27855013

Имало едно време… и нищо друго. Да, има само едно време и нищо друго! Всичко е време. Светът е изграден от сгъстено и разредено време и нищо друго. И винаги е имало ЕДНО време. Само ЕДНО време. Нито минало, нито сегашно, нито бъдеще. Имало е едновременност. Има едновременност. И ще има едновременност. В нашия вътрешен свят!
А имало и едно време, когато хората не са имали съзнание за време. Но са имали съзнание за Едно. За това, че всичко е Едно. И това време е сега и винаги.
И така, и инак, и никак, и всякак има само едно време. И приказките разказват винаги за него. За единствената безкрайна и безначална едновременност. За вечното вътрешно Сега. Затова те винаги са актуални!
Здравейте, пораснали деца! Не, това не са приказки за възрастни, а за пораснали деца! Различно е! Като деца познаваме Истината – умеем да бъдем себе си. После я изгубваме, забравяме или ни я отнемат и… започваме да я търсим. Цял живот търсим Истината, но… я заместваме със знания. Приказките са вълшебният кивот, в който Тя се пази – недостъпна за разума. Приказките говорят на символен език, който душата директно разбира. Например: водата, лявото, нощта, смъртта, пещерите, ирационалното са символи на женското начало. Огънят, денят, дясното, животът, върховете, рационалното – на мъжкото. У всяко живо същество двете начала са неотделими. Подземните царства, кладенците, океанът са символи на нашето подсъзнание. Всички приказни герои са типизирано олицетворение на различните аспекти на нашето Аз, наречени архетипи – сирачето, мъдрецът, воинът, вещицата, мъченикът, отшелникът, детето, родителят и др. Тяхното припознаване като наши същности ни носи онзи интегритет, който в психотерапията се нарича здраве или биване себе си, или Истина за вътрешното Цяло! А осъзнаването на всеобщата ни свързаност в Едно – Истина за външното Цяло, което е част от друго – по-голямо Цяло, и така – до безкрая на времето, което всъщност е Едно!
Мадлен

Приказките на Мадлен съчетават по гениален начин простотата и дълбочината на алегоричните истории за изконните човешки търсения. Те стигат до всяко сърце и пленяват с прекрасната образност, с увлекателния сюжет, с проникновеността на посланията или с всички тези неща наведнъж. – Хорхе Букай