Духовни беседи Свети Макарай Египетски → Обява 27962007

К-17
Духовни беседи
Свети Макарай Египетски

Преподобният Макарий Египетски се родил в Египетската страна, в селище, носещо името Птинапор. Неговите родители били съименни на древните свети праотци - Авраам и Сарра, като бащата на преподобния бил свещеник. Тъй като съпружеството им било безплодно, те решили да водят целомъдрен живот, но без да се разделят един с друг. И така те прекарали много години, съединени с духовно съжителство. Украсявали живота си с въздържание и пост, с чести молитви, неотслабващо бдение, щедро раздаване на милостиня, странноприeмство и много други добродетели.

В това време, по Божие произволение варварите нападнали Египет, като разграбили цялото имущество на египетските жители. Заедно с другите, и родителите на Макарий се лишили от цялото си имущество и искали да заминат от своето отечество в някоя друга страна. Но веднъж през нощта, когато Авраам спял, му се явил насън свети патриарх Авраам, в образа на почтен, побелял старец в блестяща дреха. Той утешавал Авраам в нещастието му, повелявайки му да се уповава на Господа и да не се отлъчва от египетските предели, но да се пресели в селището Птинапор. При това патриарх Авраам му предсказал, че Бог скоро що го благослови с раждането на син, както някога благословил самия него, когато бил преселник в Ханаанската земя, като му дал син в старостта.

Като се пробудил от съня, свещеникът Авраам разказал на жена си видението, което било към него, и двамата въздали хвала на Бога. Веднага след това те се преселили в посоченото селище, което се намирало на неголямо разстояние от Нитрийската пустиня. Всичко това станало по Божие произволение, та синът, който щял да се роди от тях - преподобният Макарий, - по-силно да обикне пустинния живот, на който се отдал, както ще видим впоследствие, с цялата си душа.

Из ”Духовни беседи”
Боже, очисти мен, грешния, понеже никога не извърших нищо добро пред Тебе...

Всичко е възможно за Бога, както е явено с разбойника; в един миг той бил променен от вярата и въведен в рая. Господ е дошъл, за да промени и възсъздаде душите ни, да ги направи както е писано, ”участници в божественото естество” (2 Петр.1:4) и в нашата душа да вложи небесната душа, тоест божествения Дух, Който ни води към всяка добродетел, за да живеем живот вечен. Затова с цялото си сърце трябва да вярваме на Неговите неизповедими обещания, защото истинен е Обещалият. Ние трябва да възлюбим Господа, с всички сили да се стараем да преуспяваме в добродетелите, неуморно и непрестанно да молим всецяло и пълно да приемем обещанието на Неговия Дух, за да се оживотворят душите ни, докато още сме в плът. Защото, ако душата още в този свят не приеме в себе си светините на Духа заради голямата си вяра и многото молитви, и ако тя не стане причастна на Божественото естество, съразтваряйки се с благодатта, със съдействието на която може непорочно и чисто да изпълни всяка заповед, тя е непригодна за небесното царство. И доброто, което някой е придобил тук, в онзи ден за него ще бъде живот, по благодатта на Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.