Евтимиева метафрастика Димитър Кенанов → Обява 27965171

к-17
Евтимиева метафрастика
Димитър Кенанов

Старобългарската метафрастика се дели на три стилови периода: Метафрастика преди Симеон Метафраст. Върхови постижения в дометафрастовата агиография оставят редица боговдъхновени писатели, чиито първи преводи се появяват в Симеонова България. Изключителни са заслугите на първото поколение старобългарски и старославянски писатели като св. Климент Охридски, св. Иоан Екзарх, еп. Константин Преславски и др. Те са първосъздатели на ясния монументален стил ”плетение словес”, който се продължава от староруските и старосръбските агиографи чак до XIV век. Прочее, сред представителите на ясното и чистото изразява Йосиф Ракендит включва самия Симеон Метафраст.
Усложнен, емоционално-експресивен(”небесногласен”)стил ”плетение словес”. Несъмнен първоосновател е Патриарх Евтимий Търновски, чиито ученици и последователи разпространяват новите художествено-изобразителни идеи на Балканите, Великото Княжество Литовско и Московска Русия. Тази теза, доказана от нас, позволява да се преодолее становището на проф. Малик Мулич за сръбските извори на ”плетение словес”. Провидението за кратко ме срещна през 1979 г. с Малик Мулич, чието добросърдечно отношение към мене и до днес си остава жив трогателен спомен. От него получих известната му студия с искрено посвещение.
Първенството, водещата роля в православния славянски свят на старобългарските писатели е очевидна — в случая те се явяват първостроители на двете степени в стила ”плетение словес”.
Метафрастика на говорим език (просторечна метафрастика). За да се възпре етническото и верското претопяване на християнските народи на Балканите в условията на турското робство, на достъпен говорим език започва да се усвоява християнската култура от миналото, чийто литературен език е станал вече трудно разбираем. Българските книжовници се намират под изключителното въздействие на примера на Дамаскин Студит в новогръцката литература.
Ревностен претворител и продължител на метафрастичното направление в славянския свят е последният търновски патриарх св. Евтимий. За значението на неговата метафрастика, на възвишеното му изкуство и превисоката му богословска стойност нататък в книгата се съди по разкритата съдба на Евтимиевите съчинения през вековете, и по писаното за светителя от непосредствените му ученици до първите слависти евтимиевисти от XIX век. Въведени са много нови материали от ръкописната и старопечатната славянска традиция. Знаменателно е, че работата по труда приключва в дните, когато Българската православна Църква и нейният народ отбелязват 530-годишнината от пренасянето на мощите на св. Иван (Йоан) Рилски от поробения Царевград-Търново в светата Рилска обител. Да се надяваме, че както някога, така и сега, извървяният път на осъществената процесия ще стане начало на благодатни духовни и национални прозрения...
24 юни 1999 година Еньовден