Измерения на българската медицина → Обява 28127511

к-18
Измерения на българската медицина


В българската, а и в чуждестранната историография са твърде малко книгите, които изследват както ранната история на българите (преди създа­ването на Кубратова България), така и постиженията ни в различни сфери на всекидневния живот.

А малко, защото именно постижения могат да обяснят иначе трудно обясними неща в политическата история. Например защо само българите ус­пяват да формират през VII век две стабилни и трайни държави (Дунавска и Волжка България), които в късо време стават хегемони в съответните геопо- литически райони. Като едната от тях прави това в най-оспорвания ъгъл на европейския континент при постоянната конфронтация с Източната Римска империя (Византия), могъща сила, просната на два континента. Очевидно е, че примитивен номадски народ, при това малоброен, за какъвто смятаха бъл­гарите, не би могъл да направи това. Изграждането на България в Югоизточ- на Европа би могъл да направи само високо цивилизован народ, имащ високи постижения в икономиката, селското стопанство, технологиите, науката във всичките й сфери. Но точно в това направление липсваха и липсват изследва­ния.

Не е трудно да се установят причините за това състояние на нещата. Първата е, че българската медиевистика на практика се появи едва в начало­то на двайсети век. При отсъствието на собствени източници (средновеков­ните ни архиви изгоряха в пламъците на османското нашествие) изследова­телите се насочиха към сравнително богатите византийски и латински източ­ници. Те обаче съдържаха главно информация за политически събития, зато­ва и резултатите и до ден-днешен са главно в изясняване на политическата ни и църковна история. Но дори и там все още не всичко е ясно. Много учени, като имат предвид, че основният дял от източниците са византийски, се шегу­ват, че средновековната ни история (такава, каквато я знаем днес) е всъщност история на българо-византийските отношения. И за съжаление шегата е поч­ти истина, тъй като византийските автори пишат нещо за българите и за Бъл­гария само при сблъсък на интересите на България и Византия.

Време е българската историография да се насочи и към двете забраве­ни теми – ранната история на българите и „археологията“ на битието. Защо­то е ясно, че номади не могат да строят монументалните сгради в Плиска, Преслав и Дръстър. Номади не могат на другия ден след идването си на юг от Дунав да орат и сеят земята, и то с пшеница от високодобивни сортове, които могат да се получат само след неколкостотин години селекционна работа. Номади не могат да имат математическите знания, за да създадат най-точния календар в света. Номади не могат да добиват и обработват толкова желязо, че да облекат тридесет хиляди конници в метални доспехи – и конете, и бой­ците – столетия преди да се появят рицарите. Номади не могат да правят и днес сложната за лекарите хирургическа операция „трепанация на черепа“.

А българите са правили всичко това още през УП-УШ век, а вероятно и много по-рано.

Трудностите при правенето на „археология“ на битието идват от това, че професионално подготвените историци нямат познания по металургия, ме­дицина, математика, агрономия и т. н. и трудно биха могли „да изкопаят“ постиженията на средновековните българи в тези области на живота.

В този смисъл инициативата на ТАНГРА ТанНакРа да подкрепи из­даването на сборника „Измерения на българската медицина“ под редакцията на проф. д-р на медицинските науки Миладин Апостолов заслужава само ад­мирации. Както и фактът, че група висококвалифицирани медици са се заели с изследването на постиженията на българската медицина от средновековието до края на XX век, които наистина смайват лаика. А лаици в случая са и про­фесионалните историци. И тъй като и авторът на предговора е от тях, ще спра дотук. Без, разбира се, да забравя да прибавя, че само с общите усилия на историци, медици, икономисти, езиковеди, агрономи и металурзи (сами или в работни екипи) ще можем да разкрием историята на великия български на­род, който направи през средните векове значими приноси в европейската цивилизация. Приноси, които до голяма степен определиха прогресивното развитие на Европа като водеща световна цивилизация.