Слова и доклади от Седмицата на православната книга 2010-2015 г. Сборник → Обява 28255521

к-422
Слова и доклади от Седмицата на православната книга 2010-2015 г.
Сборник

Книгата „Слова и доклади от Седмицата на православната книга 2010 – 2015 г.“ е издадена от Варненска и Великопреславска света митрополия през септември 2017 г. Тя се издава в памет на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил (8 юни 1954 – 9 юли 2013 г.)

 Предговор на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан към сборника с текстове от Седмицата на православната книга

 Скъпи читателю,

 Вече две десетилетия град Варна е център, а светата Варненска и Великопреславска митрополия – домакин на провеждането на единственото по рода си в Православната ни църква събитие: „Седмицата на православната книга“. Положеното във вече далечната 1999 г. по инициатива и с активното съдействие на о Бозе почившия наш предшественик по катедра Варненски и Великопреславски митрополит Кирил начало успя да даде богат плод и да се утвърди през годините като авторитетен духовен и православен богословски форум и желана трибуна за изява на писатели, преводачи и книгоиздатели, идващи от целия православен свят и събиращи се тук, за да се насладят на взаимното общение и да споделят радостите и успехите, но и трудностите и изпитанията в своя богоблагословен труд. Труд тежък и всеотдаен, но също така и благодатен, и важен за Христовата Църква, която винаги през хилядолетната си история е възприемала църковната и богословската просвета и култура като един от най-важните и същностни аспекти на своята мисия.

 Мисия, която е богозаповядана и спасителна, духовна и светотайнствена, но която започва именно от просветата, защото „... вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие“ (Рим. 10:17). И защото – противно на ширещата се сред недоброжелателите на Христос и на Църквата клевета – нашата вяра, нашата спасителна християнска вяра не е сляпа и неразумна, а именно разумна и осъзната: вяра, основаваща се не само на нашия духовен опит и на потребностите на нашето сърце, но и на изискванията на нашия разум – на богопросветения разум, който казва: „Рече безумец в сърцето си: няма Бог“ (Пс. 52:2). За осъзнатата и просветена вяра, която изследва не само Писанията (Иоан 5:39), но и още и всичко онова, което се отнася до най-дълбинните въпроси на човешкото съществуване, до последния смисъл на битието, на времето и на вечността, подобно нещо може да бъде единствено безумие, изричано от безумци.

 И тъкмо защото всичко това е така, затова е толкова важна и църковно-просветната и научно-богословската работа, на която мнозина в Църквата и днес посвещават силите си и даруваните им от Бога таланти. На всички тези достойни продължители на делото на отците и учителите на Църквата от всички времена Варненската и Великопреславска епархия всяка година предоставя възможност за творческа среща и обмен на стореното, та така – укрепени от духовното и литургично общение, - да продължават с нови сили по нелекия път на духовното познание и богословското творчество, от което Църквата се нуждае и днес. Дори, бихме добавили – от което днес се нуждае много повече, отколкото когато и да било досега в своята история. Днес, когато лишеният от усета за смирение, безблагодарен човешки „разум“ не просто оспорва, но и дръзко осмива и вярата, и всяка духовна ценност, имащи своето основание в Бога, Църквата е призвана да е още по-дейна в просветната си работа и в своята духовно-образователна мисия. Само така тя ще може не просто да наставя във вярата, но и да укрепва и удържа своите чеда в тази вяра, която стихиите на съвременния свят все повече се опитват да подронват и разколебават.

 В разцърковения, фрагментиран и обезверен свят, в който живеем днес, в който все по-безпардонно човекът се настанява на мястото на Бога, а егоизмът отдавана е изместил евангелския идеал на жертвената любов, в този именно свят отдавна вече не е достатъчно вярващият християнин просто да бъде веднъж и завинаги огласен в истините на вярата. За да може да устои в тази вяра и да я опази, избягвайки все по-изкусните козни на врага на човешкото спасение, той трябва да бъде огласяван и наставян в тази вяра през целия си път в Църквата. Днес, в началото на третото християнско хилядолетие, все повече се налага продължаващото във времето огласяване и образоване във вярата: като важно и действително необходимо условие за съхраняването на християнската идентичност и за устояването в живота на Църквата. Което, на свой ред, още повече засилва важността на църковната просвета и на богословското образование за духовната и църковната култура на съвременния Христов последовател.

 Второто важно усилие, което съвременната епоха категорично заставя Църквата да положи, е да съсредоточи вниманието на своите верни върху най-важното в своя живот. В свръхтехнологичната епоха, когато човекът независимо от волята си е буквално задавен от потоците информация, стичащи се към него от всички посоки, вниманието, което той може да отдели за Църквата и вярата, се нагала да бъде ценено и използвано за наистина най-важното – за онова, което е същностно определящо и самата Църква, и живота в нея, а именно тайнството на Благодарението, тайнството на светата Евхаристия. Безсмислено би било да изясняваме второстепенното и маловажното, ако преди това не сме наставили в самото Тайнство на Църквата, в неговия смисъл и в необходимостта за вярващия от участието в него – като необходима и безусловна предпоставка за участие и във всичко останало от мистериалния живот на Тялото Христово.

 Не е случайно, че православното богословие на отминалото двадесето столетие е отделило толкова много внимание именно върху смисъла и същността на Евхаристията. При това – в непосредствено отношение с въпроса за смисъла и за същността и на самата Църква. Евхаристийното богословие на отминалия век във всички свои форми и особено евхаристийната еклисиология са естествено следствие и резултат от постепенната загуба на евхаристийното съзнание сред православните вярващи на масово ниво. Причините за тази загуба и нейните механизми във времето са били достатъчно добре изследвани и не е наша работа да се спираме върху тях тук. Длъжни сме обаче да подчертаем, че темата за Евхаристията трябва да бъде не просто важна, а действително централна, определяща тема на съвременното православно богословие – в случай че то желае да бъде в полза на Църквата и на нейната мисия. Днес православното ни богословие е длъжно – длъжно ще бъде и в обозримото бъдеще - да осветли до най-малките подробности всички аспекти от учението на Църквата за светата Евхаристия и да направи всичко, което е по неговите сили, за да въплъти това учение в живота на вярващите. С радост и задоволство можем да кажем, че една немалка част от тази работа е вече свършена, за което свиделстват и огромна част от книгите и докладите, беседите и дискусиите, представени и проведени през годините на Седмицата на православната книга.

 Всички те са свиделство за постепенното преодоляване на страха от тази тема, за освобождаването на православното съзнание от оковите на схоластичното възприемане на това истинско Тайнство на тайнствата и за напредък към едно наистина православно, вярно на Завета Христов и на учението на отците на Църквата възприемане и тълкуване на Евхаристията. Евхаристията е Тайнсвото, което конституира Църквата и там, където е Евхаристията, там е и Църквата - там, в събранието на верните по заръката на Христос (Лука 22:19-20), пребивава и Самият Той, там е и Светият Дух – Духът на истината, Който ни наставя и ни упътва във всяка истина. Ето защо точното и вярно на вековното учение на Църквата възприемане на Евхаристията, насърчаването на участието в нея на Божия народ и извеждането ѝ на преден план в църковното богословие днес са насъщна задача на всички нас - на всеки от нас съобразно с даруваните му таланти и с мястото, на което Бог го е поставил в Своята Църква.

 Освен това, Евхаристията е и най-важният видим знак за единството на Църквата - тази толкова важна и актуална за съвременното православие тема. Църковното единство е възможно само и единствено там, където има единство в Евхаристията. И обратно: там, където евхаристийното общение отсъства, там отсъства и всяко единство, там вече се е настанил духът на разделението, който не е от Христа, а от противника на човешкото спасение, от богопротивния дух, когото Спасителят ни съветва да прогонваме с молитва и пост (Мат. 17:21). И, бихме добавили от себе си, с постоянно участие в Евхаристията на Църквата, придружено от задълбочено изследване на фундаментите на нашата вяра, на светотайнствената природа на Църквата и на нейното спасително присъствие в света, на нейната хилядолетна, изпълнена с превратности, с падения и с неуспехи, но и с толкова много святост и вярност към Христа история, и въобще на всичко онова, което се отнася до Църквата и до нашето присъствие и лично участие в нейния живот. „Нека – пише във второто столетие Богосносния Антиохийски епископ Игнатий [ви] води онази сигурна Евхаристия, която [се отслужва] от епископа или от нази, на когото той я е поверил“ – и още казва: „Където и да се яви епископът, там да върви множеството, също както където е Иисус Христос, там е вселенската Църква“ (Послание до смирненци, 8:1-2).

 За това и за още много доброполезни неща ще ни помогне и настоящият сборник с подбрани текстове от Седмицата на православната книга, които са посветени именно на катехизацията и на светата Евхаристия. В различни години и по различни начини, но винаги верни на Христа и на Неговата Църква, техни автори разглеждат и осветляват важни аспекти от тези фундаментални богословски теми, същевременно провокирайки и своите читатели и слушатели към задълбочен размисъл върху тях.

 С радост и с убеденост от неговата важност за всички нас и за нашата Православна църква като цяло, благославяме настоящото издание, като го препоръчваме на всички, които искрено се интересуват от неговата тематика: за духовна полза и наставление и за още по-усърден живот в Христа и в Неговата света, съборна и апостолска Църква.

 † Варненски и Великопреславски митрополит Йоан