Копието Стефан Поптонев → Обява 28684654

1245330
Копието
Стефан Поптонев

Стефан Димов Поптонев, български поет, белетрист, публицист, преводач, е роден на 08.11.1928 г. в град Лясковец, Ловешко. Завършва гимназия в родния си град (1946) и български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски” (1951). Участва в бригадирското движение. Пише стихове от ученик през 1945 г., печата от 1948 г. Редактор и член на редколегията на в. “Народна младеж” (1953-1962), редактор във в. “Отечествен фронт” (1962-1968), “Литературен фронт” (1967-1968), заместник - главен редактор на в. „Пулс” (1968-1974), редактор в Партиздат (от 1974). Редактор в издателство „Христо Ботев”. Член на СБП. Книги: “Димитровски маршрут” (поема, 1951), “Застава “Димитров”” (стихове, 1953), „Извор” (стихове, 1956), “Богата младост” (очерци, 1957), “Чудото на антимовци” (очерк, 1959), „Комсомолци” (повест, 1962), „По чисти пътеки” (стихове, 1962), „Покана с цвете. Четири поеми” (1963), „Години на узряване” (лирика, 1964), „Гнездо орлово. Стихове за юноши” (1965), “Роднини. Разкази и новели” (1967), „Триста метра” (стихове, 1967), „Разминаване” (стихове, 1968), „Всеки заминава някъде” (роман, 1968), „Дежурният редактор” (стихове, 1968), „Островът с двата кладенеца” (повест за деца, 1968, 1986), „Амплитуда” (разкази, 1969), „Чудото” (повест за юноши, 1969), „Единственият месец март” (стихове, 1970), „Белорусия - бяла балада” (художествена публицистика, 1971), „Добруджански разкази” (1971), “Най-дългият скок на Корнелия. Две повести за юноши” (1971), „Брези, оставам пленник ваш!” (стихове, 1972), „Внезапен обиск” (повест, 1973), „Строга любов. Разкази и новели” (1973), „Влаковете тръгват в обратна посока” (повест, 1974), „Сини люляки” (новели, 1974), „Най-северният север” (роман, 1975), „Разстояния” (художествена проза, 1975), „От бялата лястовица до белия ден” (1975), „Последният изстрел” (роман, 1976), „Писмо до потомците” (разкази, 1977), “Ще ме буди светлината” (пътеписи, 1977), „На Шипка всичко е спокойно” (за деца, 1978), „Сибирска тетрадка” (роман за юноши, 1978), „Добруджанска проза. Избрани произведения” (1978), „Полемика” (стихове, 1979), „Пазете тази тайна” (роман, 1979), „Копието” (1980), „Аферата” (роман, 1980), „След тържествата. Лирически дневник” (стихове, 1982), „Белоруска есен” (поема, 1982), “Народен представител” (1982), „Съд” (поема, 1982), „Дъщерята на президента” (1983), „Топлина човешка. Добруджанска проза” (1983), „Аленият. Разкази и новели” (1983), „Щастливо бедствие” (повест, 1984), „В началото бе хляба” (роман, 1984), „Възвръщане на зрението” (роман, 1985), „Талантът, наречен живот. Книга за Батак” (1985), „Преди да проговорят птиците” (1986), „Парите на разбойника” (роман, 1986), „Подсъдимият не беше призован” (роман, 1987), „Сто шейсет и четири стъпала” (1987), „Най-северният север. Избрана проза” (1988), „Поетичен дневник” (стихове, 1988), „Почти безсмъртие” (1989), „Балът на януарските именници” (роман, 1989), „Спасение. Художествено-документален роман за поп Андрей” (1990), „Момчета зад прозорците” (разкази, 1990), „Така живеем, така умираме” (1993), „Рождествено” (стихове, 1994), „Преди петелът да пропее” (роман, 1994), „Присъдата. Роман-приказка за деца и юноши от всички възрасти” (1996), „Босоногият и следствието” (повест, 1997), „Ръката” (повест, 1998), „Влакът, в който пътуваме” (роман, 2000), „Пари от чумаво време” (повест, 2000), „Беларус - бяла балада: каквато я видях и преживях” (2000), „Самодивски кръгове” (роман, 2001), „Опрощение” (стихове, 2002), „Обител. Житейски повествования” (2003), „Укротяване на Лудия кон” (2004). Участва в „Антология на беларуската поезия” (2000). Носител на наградата на СБЖ (1965); на Върховния съвет на Белорусия за книгата „Белорусия ­ бяла балада” (1976); на медала „Франциск Скарина” - най-високото беларуско отличие за културен принос; на наградата „Богомил Нонев” за книгата си „Обител”. Почетен гражданин на Лясковец.