Нощна треска Сюзън Кайл → Обява 28765443

1312440
Нощна треска
Сюзън Кайл

Асансьорът сигурно щеше да е препълнен. Ребека Калън се опитваше да балансира с трите чаши в кутията, без да разлее кафето. Както обикновено, капачките на пластмасовите чаши не бяха сложени плътно. Мъжът, който работеше в малкото барче на приземния етаж, не се престараваше особено, когато я обслужваше. Едва ли би се развълнувал, ако горещата течност се разлееше върху една слабичка, безлична жена, с демодиран сив костюм.

Вероятно я възприемаше като някоя фанатична мъжемразка, с поредица степени и титли пред името си и кариера, вместо съпруг и деца. Навярно би останал шокиран обаче, ако я видеше през лятото във фермата на дядо си — със срязаните джинси, с тениската и с буйната златистокестенява коса, свободно и тежко падаща чак до кръста й.

Беки беше единствената опора на дядо си и на двамата си по-малки братя. Майка им почина, когато тя бе на шестнадесет години, а баща им се отбиваше при тях единствено, ако бе фалирал и имаше нужда от пари. Преди две години се бе преместил в Алабама и оттогава нямаха никаква вест от него. Беки не би се трогнала, ако никога повече не научеше нищо за баща си.

Имаше хубава работа. Новият офис на адвокатската кантора, където беше секретарка, се намираше в индустриалния комплекс „Къри Стейшън“ — в предградията на Атланта. Това я устройваше, тъй като бе съвсем близо до фермата на дядо й, където тя и братята й живееха.

Беки нямаше никакви оплаквания от работата си. Единствено желаеше, шефовете й да купят нова кафе машина, колкото се може по-скоро. Това слизане до барчето по няколко пъти на ден започваше да я изнервя. В кантората имаше още три секретарки, едно момиче в приемната и двама асистенти, но между тях съществуваше йерархия. На Беки й се падаше да върши черната работа.

Тя направи гримаса, когато се приближи до асансьора. Молеше се да не попадне на почти неизбежния си спътник до шестия етаж. Огледа с лешниковите си очи чакащите и си отдъхна, когато не забеляза високата му фигура. Това, че погледът му бе леденостуден, не бе толкова лошо — или мразеше жените по принцип, или нея в частност. Но той вечно пушеше тези отвратителни тънки, черни пури и превръщаше асансьорната кабина в истински ад. Искаше й се, някой да му напомни, че съществува разпоредба против пушенето на обществени места. Възнамеряваше да го стори сама, но покрай тях винаги имаше много хора, а въпреки силния си дух, Беки бе доста свита в обществото. Но ако някой ден останеше насаме с този непознат, щеше да му каже мнението си за противната му воня.

Докато чакаше, в главата й се въртяха нерадостни мисли. Имаше си по-големи проблеми от досаждането на заклетия пушач. Дядо й все още се възстановяваше от тежкия сърдечен пристъп преди два месеца, сложил внезапен край на работата му като фермер. Задълженията й се увеличаваха неимоверно. Ако не успееше да се научи да кара трактор и да се грижи за реколтата, фермата щеше да бъде безвъзвратно загубена. По-големият й брат Клей — ученик последна година в гимназията — непрекъснато имаше неприятности напоследък. Не можеше да разчита на него. Мак беше в пети клас, със слаби оценки по математика. Той с готовност се впускаше да й помага, но бе твърде малък. Беки беше на двадесет и четири и никога не бе имала личен живот. Едва бе успяла да завърши училище, когато майка й почина, а баща й забягна за неизвестни краища.....