Разкази. Пътеписи → Обява 28928246

„Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи – „Един кът от Стара планина“, „Великата Рилска пустиня“, „В недрата на Родопите“, „От Марица до Тунджа“, „Седем престола“, „Разходка до Искър“, „Витоша“, „Розовата долина и Тунджа“. Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите – исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, етнографски, фолклористки), че дори и кратки белетристични истории. В сравнение с възрожденския пътепис обаче Вазовият образец на жанра отдава по-голямо място на природата, превръщайки я в самостоен обект на наблюдение и възхищение.

В пътеписите си авторът пресъздава един свят колкото чужд, толкова и близък на този, който познаваме от разказите му. И тук проблемите на настоящето безспорно си остават, но верен на безусловното си преклонение към природата, писателят сякаш намира в нея алтернативата на човешкото несъвършенство, излаза от болните проблеми на общността.

За него природата е истинската света обител. Той често сам подсказва това нейно значение за духовния си свят, давайки основания да се формулира пословичният му пантеизъм – докато вярата в собствено религиозния смисъл някак все му се изплъзва като истинност и стойност. Даже когато се прекланя пред простодушната набожност на водача си бай Атанас във „В недрата на Родопите“, авторът не може да се раздели напълно със своя скепсис и се прекланя всъщност пред обобщената душевна чистота на първичния човек. Запазил своето упование дори след смъртта на първото си дете, героят влиза във Вазовия текст като хранител на „онова утешение и просветление“, от което „нашите разтревожени души, нашите обезверени сърца, нашите бедни размътени умове имат такава силна потреба“.

Така срещите с природата за Вазов са преди всичко срещи с неопорочените извори на битието, в които той сякаш снема от плещите си бремето на разочарованието. Дори човеците в тези срещи сякаш изникват от съхранените територии, запазвайки и първичната си чистота.
Най-същественото във Вазовите пътеписи обаче си остават прекрасните, вдъхновени природни описания, от които историческите, философски, народопсихологически и прочее разсъждения сякаш спонтанно извират. Така тези текстове въплъщават Вазовата потребност от идеали, от чутовни величини и възторжени убеждения – които тук, във всемогъщото и неизменно лоно на природата, никой не може да му отнеме.“
Елка Димитрова

СЪДЪРЖАНИЕ:

Разказите и пътеписите в света на Вазовата проза
Разкази

• Хаджи Ахил
  
• Кандидат за „хамама“
  
• Иде ли?
  
• Из кривините
  
• Gronde Maritza Teine De Sang
  
• Тъмен герой
  
• Пейзаж
  
• Кардашев на лов
  
• „Травиата“
  
• „Народът“
  
• Доктор Джак-Джан
  
• Апостолът в премеждие
  
• Чистият път
  
• Една българка
  
• Павле Фертига
  
• Дядо Йоцо гледа
  
• Негостолюбиво село
  
• Урок
  

Пътеписи

• Един кът от Стара планина
  
• Розовата долина и Тунджа
  
• Утро в Банки