Стихотворения. Публицистика → Обява 28956239

Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…

С тези думи през 1868 г. Христо Ботев завършва своето стихотворение „На прощаване“. Всеки ред е отражение на Ботевата емоционалност, предизвикана от реална ситуация, в която авторът попада. Поводът за създаването на тази творба е решението на Ботев да се присъедини към четата на Желю Войвода. Тогава революционерът-писател е в Румъния и категорично се присъединява към плана четата да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. Но намисленото се проваля и целта не се изпълнява. Христо Ботев остава на румънска земя и предполагаемата трагична смърт, която сам предвещава за себе си не се сбъдва. Но едва ли подозира, че след 8 години предсказанието в неговата прощална творба ще се сбъдне. След сражение, в което 28-годишният Ботев участва, той умира, а след Освобождението и до днес всяка година България отдава заслужена почест на геройски загиналия поет, писател, публицист, народен будител и революционер.