Размисли на един съвсем обикновен човек Борис Ганчев → Обява 29420992

к-38-2283340

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИНЖ. БОРИС
ГАНЧЕВ
Борис Крумов Ганчев е роден на 5 август 1911 г. в град Русчук (Русе). Баща му Крум Ганчев е виден варненски търговец, който заедно с по-големия си брат са съдружници в основаната от баща им в 1901 г. търговска фирма ”Д. Г. Ганчев и синове”. В тогавашна България тази и още една пловдивска фирма са били най-значимите вносно-износни фирми, търгуващи не само в цяла България, но и в цяла Европа. Бащата на Борис е бил истински полиглот - владеел е осем езика, освен български, още румънски, турски, руски, гръцки, италиански, френски, а като студент в Австрия усъвършенства и немски. Майката на Борис е германка от Хамбург, също образована и високо интелигентна жена. И тя е владеела свободно четири езика: майчиния немски, както английски и френски, а в новата си родина научава и български.
От щастливия им брак се раждат три деца. Първото е момиче, което, обаче, умира едва на шест месеца от върлуващата тогава във Варна епидемия от дезинтерия. Борис е второто дете, две години по-голям от сестра си Райнамари. От прекрасните си родители е наследил много положителни качества и добродетели: трудолюбие, честност, любознателност, скромност, толерантност, отвръщение от лъжата, безчестието, кражбата.
По време на Първата световна война Борис с майка си и сестра си са в Хамбург, където е записан на училище на 6 години. След края на войната, връщат се в София, напълно забравили със сестра си български език. Затова е записан като слушател последователно в първо отделение (сега първи клас) и второ отделение в рамките на една година и едновременно е частен ученик. Бързо усвоява български език. Средното си образование завършва във втора софийска мъжка гимназия с много добър успех.
В периода 1929 -1938 г. следва и специализира минно инженерство в Берлин - Германия. По време на следването и пребиваването си в Берлин специализира в големи въгледобивни и въглепреработвателни фирми, като буквално попива богатия им опит. След завършване на висшето си образование и придобиване на специалност минен инженер се завръща в България, става ръководител на бащината си въгледобивна мина ”Бели брег”. Оженва се на 28 г. - 1939 г. Национализацията на мината през м. декември 1947 г. е жесток удар за цялото семейство. Борис Ганчев - досегашен директор е сменен от кмета на съседното село и остава като главен инженер. Национализирано е цялото имущество: мебели, дрехи, книги, покъщнина, всичко което е в жилището, а те са живеели на мината постоянно и неотлъчно. Секвестирани са дори мебелите от спалнята, от чеиза на жена му.
В годините 1940 - 41 благодарение на съвършеното познаване на немски език е назначен в радио СофияИнж. Борис ГанчевБорис Ганчев с носителите на ”Златния глобус” през 1983 г. Атанас Атанасов и Оник Читакян.”Златният глобус” винаги ще носи табелката с името на своя основател.един път седмично да предава българските новини на немски и още един път води предаване на същия език на разни теми: за стопанството на България, за мините, за курортите, забележителности, туристически обекти и т.н.
Известно време след национализацията е назначен за главен инженер на Софийски каменовъглен басейн и едновременно работи в ”Министерство на мините и подземните богатства”. В периода 1949 - 1951 г. е в ”Държавни мини Перник” - главен инженер на голямата шахта ”Г. Димитров”. И отново в София - като специалист в Геологопроучвателна бригада и в Комплексна геоложка експедиция с обекти в планините Родопи и Осогово и др. За пръв път в България въвежда скоростни бригади за прокарване на хоризонтални минни разработки и е считан за родоначалник на тази технология. Бригадата с началник инж. Борис Ганчев постига първи рекорд в използването на новата технология. За една учебна година е преподавател в Минния техникум в Перник. От 1957 до 1962 г. работи в медодобивна мина ”Върли бряг” край Бургас като завеждащ техническа безопасност, където се пенсионира на 51 годишна възраст, след 25 години трудов стаж като минен инженер. И както той сам пише ”винаги втори, първият трябваше да бъде партиец, национализираните лица бяха недолюбвани от ”народната власт”. Поради което мечтата му да се занимава с научна дейност не се осъществява. Но това не му пречи дейно да сътрудничи на специализираните в. ”Рудничар”, списанията ”Минно дело”, ”Техника” като публикува материали на професионални теми, и много след пенсионирането си в сп. ”Минно дело и геология”. По това време е приет в тогавашния ”Съюз на научните работници”, сега ”Съюз на учените в България”. През 1981 и 1984 г. от съюза е награден със значка и грамота, а през 2001 г. Варненсият клон на ”Съюза на учените” го удостоява със званието ”почетен член”.
След пенсионирането си работи като преводач от немски и английски в промишлени предприятия в страната, които модернизират производството си, доставяйки нова техника.
На 62 годишна възраст става учител по ветроходство в курортен комплекс ”Златни пясъци”, водейки групи на немски и английски език. Две години по-късно е учител и по ски също на немски и английски групи в Боровец и Пампорово. И така цели 14 години ветроходен учител през лятото и 12 години учител по ски през зимата. И навсякъде е точен, акуратен, вежлив и знаещ, което го издига в старши учител всред ерудирани професионалисти.
Борис Ганчев от юношеските си години обича спорта и активно спортува. Занимава се с разнообразни спортни дисциплини: плуване, стрелба, фехтовка, ски и др. Членува в спортни организации още от 13 годишна възраст, където затвърдява ценни качества като отговорност, толерантност, другарство, чувство за ред и дисциплина, воля за победа. Когато е на 16 г., е на ученически лагер ”Чайка” край Варна. Като добър плувец е определен за ”спасител”. На 17 години става юношески първенец на България по фигурно пързаляне. На 18 годишна възраст три пъти в една седмица е плувал от Варна до нос Галата. Силно обиква морето, обич, която остава за цял живот.
Като студент в Берлин в свободното си време се занимава с гребане, ветроходство, тенис, стрелба, ски, от всичко по малко, не за спортно майсторство, така че да не пречи на следването. Купува си голям - петметров махагонов каяк с малка мачта и ветрило, кръщава го ”Райнамари”, на сестра си. С него излиза всеки ден по водите около Берлин - много водни площи, свързващи един водоем с друг. Веднъж със свой колега предприема плаване до Балтийско море. Снабден с карта на водните пътища, по река Хавел и изкуствен воден канал, дълъг 40 км достигат до река Одер, която до Щетин (сега Шчечин - в Полша) се влива в лиман на Балтийско море.
В последните години на студентството си с приятел германец и с мотоциклета му едната година пътешестват от Германия през Сърбия до България, а на следващата посещават Дания, Швеция, Норвегия.
Проявява се и като отличен стрелец. Още като ученик печели сътезания с малокалибрена пушка. По време на Втората световна война е мобилизиран като преводач от немски в град Бор, Югославия. Там на проведените състезания по стрелба с шмайзер, карабина и леко противовъздушно оръдие между българските и немски офицери, уж на шега е допуснат и той, макар и редник, но много уважаван от всички. За изненада на участниците и публиката той спечелва всички състезания.
На 46 годишна възраст започва да учи ветроходство ”научно”. До тогава е ветроходствал, но без теоретична подготовка. Заедно с дъщеря си завършва курс по ветроходство в София, след което с други ентусиасти основават ”Централен столичен яхтклуб”. От тогава и до дълбоки старини ветроходството е неделима част от живота му. По време на пребиваването си в Бургас 1957 - 1962 г. е избран за председател на секция ветроходство на Бургаския морски клуб. Премествайки се във Варна, е приет от ветроходците на Морския клуб и дълги години е в ръководството на секцията им. След това членува и в яхт клуб ”Капитан Г. Георгиев - Порт Варна”. Многостранна и изключително полезна е неговата дейност за развитието на българското ветроходство, особено на морското. Едва ли могат да се опишат всичките му начинания. Ще маркирам само най-важните. Той е един от основателите и през цялото съществуване секретар на ”Сдружение морско ветроходство”, което обединява всички ведомствени и други морски и яхтклубове. В продължение на много години списва, редактира и издава Бюлетин за плаванията на българските килови яхти в страната и зад граница. Създава и дейно участва в организацията и провеждането на редица регати на килови яхти: ”За самотници”, ”За двумачтови яхти”, и като почитател на жените - регата ”Амазонка”, която просъществува осем години. С благодарност е наречен ”Бащата на ”Амазонка” Помага и в осъществяването на големите крейсерски регати ”Адмирал Ушаков”, ”Корабостроител”, ”Г. Димитров”.
Непосредствено след неочакваната кончина на капитан Г. Георгиев - първият българин обиколил планетата с ветроходна яхта, Б. Ганчев със собствени средства и семейните златни ценности и с помощта на няколко почитатели и приятели на Капитана създава преходната награда ”Златния глобус” и както заявява: ”своеобразен паметник за Жоро - награда за живите в памет на починалия”. От 1980 г. вече повече от 30 години тя се връчва в тържествена обстановка за най-добро българско ветроходно постижение. Церемонията се е превърнала в значимо събитие за българските ветроходци и любителите на морето и морските спортове от цялата страна. И самият Борис Ганчев е удостоен с престижната награда през 2001 г. по случай неговата 90-та годишнина и за особени заслуги в развитието и популяризирането на българското ветроходство. Поздравен е лично от областния управител проф. Пантев, от много приятели и съмишленици, получава поздравителен адрес от кмета на Варна Кирил Йорданов.
Б. Ганчев е инициатор и с още 9 съмишленици учредяват в 1992 г. Фондация ”Кор Кароли” с основна цел развитие на българското ветроходство и неговото популяризиране, ежегодно връчване на Златния глобус. Неин председател е до май 1997 г., след това ”почетен председател” до края на дните му. В 2001 г. е създадена и тази година за 11 път се провежда международна крейсерска регата ”Кор Кароли”, от две години в сътрудничество с яхт клуб ”Бавария яхтс” и с название ”Кор Кароли - Бавария яхтс”.
Всичките усилия на Б. Ганчев са за обединяване на българските ветроходци, за просперитет на българското ветроходство, за насаждане на любов към морето и водните спортове всред населението и най-вече всред младежта. Затова непрестанно превежда, пише, информира, винаги възторжено. Още в 1967 г. написва с много любов и издава великолепната книга ”Моят приятел морето”, в която ни съветва да го изучаваме, уважаваме, обичаме.
Инж. Борис Ганчев има многостранни интереси и способности. Две години преди да се пенсионира започва да рисува. Поощрен от бургаския художник Георги Боев участва с графики в изложба за самодейци, на която е отличен за графиката ”Грация” и има ласкава рецензия в сп. ”Самодейност”. През живота си се е срещал и контактувал с много художници, артисти, писатели, журналисти, университетски преподаватели, между които Дечко Узунов, Илия Бешков, Кирил Кръстев, Ненко Балкански и мното други.
Между 2001 и 2003 г. написва, а неговият приятел Милан Асадуров издава три, може да се каже автобиографични, пък и с много човешка философия книжки: ”РАЗМИСЛИ на един съвсем обикновен човек”, ”Срещи” и ”Видения”, всичките са с негови собствени илюстрации.
Сам определя себе си като един обикновен човек. ”Та като погледна назад в годините, аз никога не съм бил нито повече, нито по-малко от един съвсем обикновен човек от средна величина”. Възпитан е да уважава хората, ”независимо къде се намират в световната ”ранглиста”. Има силна вяра в живота и се радва на неговите прелести до дълбоки старини. Обича самотата за да говори със себе си, да размишлява, да анализира. Периодично си прави самооценка като нито се подценява, нито се надценява, с германска точност.
Цял живот живее с максимата ”Не трупай години към живота, а живот към годините” и с неговите си принципи:
- Малко гладно, малко хладно, но добре отспал;
- На всеки въпрос търси разрешение, не оправдание;
- Всеки човек на своето място, всеки да работи това, за каквото е учил;
- Мисли за последствията;
- В техниката няма нищо невъзможно. Всичко е въпрос на време и пари;
- За успеха се иска: първо - запознай се с въпроса сериозно, доколкото можеш по-обстойно, второ - да го практикуваш сериозно, доколкото можеш по-точно и трето сериозно да се отнесеш към истината, разбира се още трябва упорито, настойчиво, постоянно занимание с въпроса за постигане на съвършенство. Но никога не се отклонявай от правия път към целта.
Борис Ганчев умира на 12 декември 2008 г. на 97 годишна възраст, далеч от любимото му море, в малкото село Богьовци, Костинбродско, където през последните си години живее при внучката си Каролина. Там е и погребан.
Неговите приятели и многобройните му познати винаги ще си спомнят за него с тъга, с уважение и върховно удовлетворение за това, че са го познавали, беседвали, съжителствали с него.
Капитан Стефан Методиев,
Фондация ”Кор Кароли”

Размисли на един съвсем обикновен човек
Борис Ганчев