Старопланински легенди → Обява 29766720

“- Ах, Боже, какво да правя – викаше тя, – син ми е, а е чумав! Ах, Боже!
Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя.
Тогава Тиха тръгна към чумавия – Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтарa, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си.”
Из “През чумавото”

“Йовков е един медитативен темперамент. Даже и неговата експанзивност се стимулира от призивния образ на могъщото и огромното, който се постига при състоянието на чиста съзерцателност.”
Владимир Василев

“С новелистичното чувство на Йордан Йовков нашата литература получи висока художествена форма, право на битие в най-високите сфери на духа.”
Тончо Жечев

“Неговият чуден дар на разказвач превръщаше и най-дребното нещо, до което се докосваше, в прекрасно.”
Елисавета Багряна