Автор: Николай Иванов
Издателство: Христо Г. Данов - гр. Пловдив
Година на издаване: 1989
Страници: 299
Корици: Твърди
Състояние: Отлично книжно тяло, с леки забележки по обложката.
Жанр: Исторически роман
Анотация:
Николай Иванов е роден на 11.08.1954 г. в гр. В. Търново. Завърщил е Великотърновския университет, работи като журналист. Автор е на книгите "Георги Измерлиев", "Георги Обретенов", "Смъртта идва в петък", "Апостолските времена" и "Избраникът".
Третият роман на Н. Иванов „Смъртта идва в петък” (1989 г., изд. „Христо Г. Данов - гр. Пловдив) доразвива идеите от първите два романа. Показано е организирането и избухването на Априлското въстание в І революционен окръг - Търновския и най-вече героите от романа „Апостолски времена”, битието им в съдбовните дни за българската народност. Пред нас са преобразените учители, вече като военни ръководители на бунта; те подготвят въстанието професионално. Георги Измирлиев е не просто заместник на Ст. Стамболов в Търновски окръг, а действителният ръководител на въстанието. Именно той прилага на практика наученото в Русия, като предлага най-напред подготовката на тиловата подготовка и превземането на проходите в Балкана. Показана е и дейността на Гюргевския революционен комитет, срамните предателства на българина Павли Петков от Лясковец, който издава ханджията Мано от Горна Оряховица, предоставил хана си в услуга на въстаниците, и още много моменти от подготовката и хода на въстанието. Като двояко е описано поведението на Стефан Стамболов. Читателите остават учудени от позицията му на изчакване на подходящия благоприятен момент за избухване на бунта, но всъщност тази му позиция е далновидна, той се проявява и като добър дипломат с изпращането на Н. Живков за парламентьор в Сърбия, който да привлече сърбите на българска страна. Иначе самият Стамболов отсъства от предните позиции, крие се в с. Самоводене. Но се утвърждава като добър тактик, поставяйки за свои заместници личности като Г.Измирлиев, който подготвя по всички правила въстанието в Бяла черква, Ново село и Севлиевските села. Там, в планинските части, въстаниците водят едномесечни битки с турската потеря.