Доставя с % отстъпка
В Bazar.BG от 12 ноември 2012г.
Последно активен днес в 22:47 ч.
За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към момента, в който реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали.
„Довиждане, Птицо” не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е пълна, докато и последното парче не е на мястото си, докато не бъде прочетена и последната страница.
В стила на Арам Пачян ясно се усеща влиянието на любимите му автори Ален Роб-Грийе, Мишел Бютор, Натали Сарот и на френския „нов роман” като цяло. В случая с „Довиждане, Птицо” самият Пачян изтъква и основния „принос” на текстовете на „Пинк флойд” – и най-вече на албума The Final Cut, с неговите могъщи антивоенни внушения.