Истината по предателството на Васил Левски Данаил Кацев-Бурски → Обява 30591732

к-358-2364858

През 1881 г. одата ”Левски” от Иван Вазов е публикувана в стихосбирката ”Гусла”. Всеки грамотен българин си спомня патоса, с който народният поет заклеймява нарочения за предател поп, чието име обаче не се споменава ”от страх мойта песен да не оскверня”. Унищожителната стихия на мерената реч струпва същинска каменна грамада: ”мръсен червяк”, ”низък роб”, ”позор за Бога”, ”петно за храма”, ”издайник грозен”.

Разбира се, художественият образ не винаги се покрива с реалния прототип, но в случая черното расо и черното име на едно предполагаемо предателство заемат трайно място в редица литературни творби. Същата година поп Кръстю умира от туберкулоза, без да успее за изчисти името си от подозренията.

Така един от най-сериозните и учени свещеници преди Освобождението и голям патриот десетилетия наред е популярен като синоним на издайничество, и то на особено тачения и обичан от българите Васил Ив. Кунчев, безспорен водач на националноосвободителното движение. И всичко започва с личностни интриги и слухове за злоупотреби с комитетски средства:

”След Освобождението се пуснаха слухове за някакви спорове за пари - сметки още от стария комитет. Види се, причина е била писмото на Анастас Попов. Някои граждани повдигнаха въпрос, че са давали пари - помощи по насилствен начин и негодуваха. Касиер по това време бил поп Кръстю и те викаха против него. Следствие на тия разправии той ми казваше: ”Вместо магарето да реве, реве самаря. И за всичко това аз ще изоблича всекиго и ще се срамуват, щом се обнародват моите документи във в. ”Марица”.

Дълго време охка той, защото вестника не печата документите, между които имало тефтер с имената на вносителите, заверен при последната среща от Левски. Той много се кахъреше. Еднаж в негова дом пред мен той писа писмо до редакцията: ”Или напечатайте документите, за да се разбули всичко, или ми ги повърнете”, но нищо не биде напечатано.

Даже вестника не му се изпращаше и той сам отиваше на пощата да пита за него. През Велики пости през 1880 г. ми каза, че щом се освободи Балкана, ще отиде сам в Пловдив да вземе документите, изчезването на които почна да го безпокои твърде много. Ала не можа да отиде. Разболя се от туберкулоза и се премести в моята енория, понеже неговата къща беше на влажно и усойничаво място. Той беше беден, но честолюбив.”

Това заявява протойерей Евстати поп Стефанов пред изследователя Данаил Кацев - Бурски в провежданата от него анкета през 1925 г. в Ловеч. Но кой е анкетиращият?

Данаил Кацев, със псевдоним Бурски, забравен днес писател, историограф, журналист /1888 - 1956/, е родственик на Васил Иванов Кунчев. Неговият прадядо - Видул Кацата от Кочмаларе /дн. Отец Паисиево, Карловско/ и Кунчо Иванов - дядото на Апостола, са братя. Майката на писателя е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, който през есента на 1871 г. е прочел клетвата пред членовете на революционния комитет, основан от Левски. Мотивите на Данаил Кацев, който е бил и председател на Народния комитет ”Васил Левски”, основан през 1923 г., са изразени от самия него в предговора на тази малка по обем, но значителна като принос книга: ”И като предприехме нашата анкета, ние се помъчихме да се освободим от тия исторически напътственици /подкрепящите тезата за предателството на поп Кръстю / и тяхното влияние; да проверим изнесените до сега факти, да вникнем в носящата се мълва и да разберем причините, които заставяха дейците от онова време да се делят на два лагера, не като хора, свързани в името на една идея, а като непримирими врагове.”

Истината по предателството на Васил Левски
Данаил Кацев-Бурски