Добродетелите на българина: Какви ще влезем в новото хилядолетие → Обява 30713742

Всички народи от християно-юдейската цивилизация като че ли са изправени пред своеобразна проверка на силите и резер­вите, които още имат, или, както сега е модерно да се казва – изправят се пред предизвикателствата на новия век. Какъв ще бъде той? Век, който ще срита националните граници, век на „голямото световно село“ (както го вижда Алвин Тофлър), или обратно – век, който, ако успее да глобализира света, ще го върне с един век назад (както категорично твърдят други)?…

Едни от учените казват: „За добро е тази мондиализация“, други опонират – „В никакъв случай!“ И се написаха, и се пи­шат купища книги – знайни и незнайни учени опитват перата си върху проблемите на културата, цивилизациите, религиите и тяхната нова мисия, нациите и националните държави. Пи­шат и чужди, пишат и наши. Само за последните пет години на- столетието у нас са преведени над петдесет хиляди страници литература, посветена на тези, очевидно жизненоважни за съд­бата на Европа и човечеството въпроси. САЩ достигнаха апо­гея си, Русия боледува като президента си. Франция, Герма­ния, Италия – Европа с една дума, се питат ще се запазят ли като национални държави, като стари достолепни величия, или информационното време ще ги издуха или уеднакви?

Сериозно и дори остро се поставя въпросът: Ще ги има ли нациите през новия век или това най-велико чудо на отива­щия си век – Интернет, ще ги облече в униформа и ще ги обез­личи? Ще се запази ли националният аромат и цвят на отдел­ните народи, ще са нужни ли на новото време специфичните ни качества и особености или ще иска то от нас едни и същи умения, навици, идеи? Ще изчезнат ли наистина границите между държавите, както днес вече можем да отидем от един до друг град на Северна Франция за по-пряко през Белгия, или ще продължи това лудо кръвопролитие за всеки метър земя, за вся­ка къща и църква, което дави Балканите и с което изпращаме този несъмнено най-кръвожаден в историята век?…

С въпроси – повече тревожни, отколкото оптимистични, заставаме сами пред себе си и и пред своята съдба като държа­ва и народ и ние, българите. Тези наши болезнени въпроси идват от миналото и отиват към бъдещето, но те са свързани не само със самите нас, с това, което сме били като народ, което сме и което очакваме да бъдем, а и с онзи голям свят, който ни заобикаля и иска да ни погълне…
Какви сме ние, българите, с какви качества идваме от ми­налото си и какви са качествата, които притежаваме на прага на една нова епоха, наречена „информационна“?

Трудно е да се каже, че има по-изявен, общественик, учен или интелектуалец, който по един или друг повод да не си за­дава този въпрос и да не търси отговор. Поводите за оценка и присъда на нашите български черти са различни, времената и обстоятелствата, когато са правени тези оценки – също. Пора­ди което обяснимо е, че отговорите в същината си носят разли­чен цвят и окраска, различно и дори нерядко противоречиво съдържание. И все пак ние нямаме други аргументи, нямаме други основания да се самооценим от онова, което казват за нас постъпките ни, историята и делата ни, а те са намерили словесно отражение именно в присъдите, които сами сме си давали чрез мислите на най-добрите си синове, на най-мисле- щите българи. Както, разбира се, и онова, което са казали за нас или са вписали в документ Великите сили. Било от чиста проба лицеприятност, било в някоя публикация или пътепис, в които не сме особено щадени. Особено през годините на соци­ализма. Че и до днес.

Тези оценки се засилиха напоследък, когато, предвид иде­ите за създаването на обединена Европа, потребността от взаимно опознаване се усети особено силно. Образът на другия, както е също така модерно да се говори днес, стана интересен образ, който търси своето етническо изчистване, както и своя­та етническа и културологична моралност. Тези оценки не раз­криха добре прикривани тайни в мнението на един европейс­ки народ за друг, както и обратното – те показаха една забеле­жителна, но в никакъв случай трогателна, неосведоменост по редица проблеми на съвременна Европа. В това число и на нас, балканските страни, и на нашите балкански проблеми.
Във всички случай проблемът „себепознание“ вече е проб­лем и половина. Към него са се обърнали с целия си интерес и САЩ, и Япония, и Германия, и Франция. При всичката многонационалност на американския народ, при всичката наднационалност на Европейския съюз, вглеждането в чертите на „американската нация“ и опазването на индивидуалността и националния суверенитет на народите в ЕС, останаха пър­востепенни задачи.

Ние няма да можем и не се наемаме с подобна огромна отговорност да дадем тук отговор на всички тези въпроси. Първата част на тази книга осмисля глобалния проблем за бъ­дещето на нацията и националната държава – така, както го виждат някои от най-големите световни умове. Втората и третата разглеждат картината на днешна България – противо­речива и кръстопътна. А четвъртата е посветена на качествата, добродетелите и достойнствата ни като народ – о които трябва да се опрем и които именно могат да ни опазят и да ни подредят най-сетне сред успелите народи и държави – нещо, което толко­ва отдавна жадуваме!…