Джон Ъпдайк „Кентавърът“ → Обява 31153985

„Кентавърът“

Джон Ъпдайк, роман, изд. Народна култура, 1981 г., 288 стр., превод от

английски Кръстан Дянков, меки корици, много добро състояние. Цена 2.00 лв

„Кентавърът“

е типичен роман на избистрения интелектуален реформизъм в американската

литература.Той не притежава монолитната епичност на Фокнър, нито гражданското

въстание на Стайнбек и все пак говори, че неговият автор е прочел твърде добре

своите големи предшественици. Нещо повече – по острото си чувство за своето

време, по своето дълбоко внимание на дълбоко честен човек към живота, Ъпдайк

сякаш надминава големите майстори на американския критически реализъм. Той

твърде млад е почерпил от битието на хората около себе си онези истини, които

искрено и с огромно вълнение преминават в сериозни и възвишени идеи. И тъкмо

тези идеи, тези негови открития в голямата наука за човека и човешкото

общество, безпогрешно изложени в Кентавърът, правят романа му разбираем ,

близък на всеки читател и подчертано съвременен.

Историята

на Джордж Колдуел, великият неудачник и на места жалък мечтател, уви, отлично

разбиращ несъстоятелността на своите мечти, е пряко заета от собствения семеен

живот на писателя. Сюжетът на романа е откъснат от една действителност, жива,

силна, изстрадана. Ъпдайк сам признава, че романът му е много личен. „В

известен смисъл той е необичаен – казва той. – Сплитането на античните митове

със съвременната действителност на Пенсилвания през 1947 г. е твърде сложен

комплекс. Но всеки би го разбрал, ако поясня откъде взех идеята за романа.

Източник станаха няколко реда, срещнати в един сборник древногръцки легенди. С

тях започва и самата книга. Поисках да преразкажа тази легенда, да я прочета с

очите на днешния човек. В моето въображение тя се сля със спомените от

детството. Ето как Олинджър стана Олимп, а боговете Зевс, Хефест, Хера, жената

на кентавъра Харикло и дъщеря му Окироя се превъплътиха в реални хора. Мъдрият

Хирон в представите ми се съчета с учителя Колдуел, а неговият син – това бях

аз. Когато човек си спомня миналото, спомените се преплитат с поверия, митове,

суеверия.”

Изминалите

години от първото издание на Кентавърът /1967/ са едновременно и малко, и

много. Малко, защото този роман и сега се чете с интерес и най-вече с особено

вкусване на една блестяща белетристика, каквато трудно се среща в по-късните

книги на американската литературна продукция. Много, защото младият тогава Джон

Ъпдайк изживя противоречиви и двустранно тълкувани творчески криволици.

Саркастичен и точен, той обаче не се отказва да вярва в бъдещето.