В Bazar.BG от 23 март 2013г.
Последно активен вчера в 20:29 ч.
Книгата е
издадена през 1990 г, съдържа 216 страници, меки корици, почти отлично
състояние. Поредица Лъч № 93.
Цитат от книгата: “ Самоубийците, прибягнали към
въжената примка, почти винаги изглеждат странно — накривили врат, те като че ли
дават мило и драго да надникнат под краката си и да разберат защо земята така
коварно им се е изплъзнала.
Този, когото намерихме, или по-точно — при когото ни извикаха в
Парка на свободата, не правеше изключение. Виснал на един дебел клон, той бе
застинал дисциплинирано в познатата поза, пулеше се ужасено под себе си: „Ама
какви са тия номера, моля ви се?“ — все още питаше погледът му. В последното му
земно приключение наистина имаше номер. Върху влажната пръст под него личаха
дълбоко вдлъбнати следи от четирикрако столче — очевидно единствената му опора
в мига на върховния размисъл. По наклона на следите можеше да се определи
накъде е било килнато. И дотук всичко беше ясно — възрастен мъж, вероятно
отчаян, здраво въже, столче, един як клон, ритник в мутрата на съдбата и край…
Завеса! Да, но от сцената някак загадъчно бе изчезнало столчето. Просто го
нямаше. Мъртвият едва ли би могъл да го глътне.