Снежната пантера → Обява 32375831

Дебненето като облог и като вътрешно приключение, причакването при минус трийсет градуса на едно легендарно животно, укриващо се по тибетските плата, ето какъв е сюжетът на последната книга на Силвен Тесон «Снежната пантера» с награда Renaudot (2019). Книгата разказва, как една «банда на четирима», съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е възхитата от нейната красота. На тези стойности С. Тесон набляга, към тях неотклонно се връща, мечтаейки за отказ от извратения според него прогрес. «Животните са олицетворение на чувствеността, на свободата, на независимостта: на това, от което сме се отказали», пише той.

Пантерата, както езическата мисъл, снове из лабиринта. Неуловима тупти, настроена на вълната на света, празнично накичена. Красотата й светва и угасва в студа. Опъната сред мъртвите неща, тиха и опасна, мъжествена въпреки женското си име, двусмислена като върховна поезия, ненадейна и непридирчива, пъстра, меденозлатиста: такава е пантерата.

На противоположния полюс на консуматорското общество Силвен Тесон отдава чест на самонаблюдението, бавния ритъм, радостта от общуването с природата. Теми в духа на времето. За този географ по образование екологията – като начин на живот, а не като политически лозунг – е единственият възможен начин за борба срещу загрозяването на света. Така Тесон ни предлага учебник по съпротива, настолна книга за живота в съвременния свят.

Силвен Тесон е от авторите, които с всяка своя поредна книга печелят все повече съмишленици, но този път «успехът е действително зашеметяващ. «Снежната пантера» е преиздадена пет пъти. Как да обясним успеха на един писател движещ се против течението, обикалящ от двайсет години света? Безумен мечтател, луда глава, самият той отдавна се е превърнал в герой от роман. Макар че неведнъж се е подвизавал по покривите на катедралите, един ден пада, катерейки се в Алпите по къщата на близък приятел. Със строшен гръбнак, само на 42 години, едва се възстановява и отново поема по света.