Образите на България и българите в съвременни немскоезични литературни текстове Снежана Бойчева
Книгата е в отлично състояние.
Изхождайки от изследванията върху немскоезични автори, тематизирали в произведенията си България и българите, можем да формулираме обобщения извод, че възприемането на българската действителност от немскоезичните реципиенти е обусловено в по-малка степен от (въз)приемането на елементи от българскато културно пространство и в по-голяма степен от осъзнаването и очертаването на границите между двете култури (българската и западноевропейската). От тук произтича степента на разбиране и приемане, респ. на неразбиране и неприемане на другото като чуждо. Този основен извод се потвърждава в по-голям мащаб от съзнанието, че междукултурното взаимодействие в рамките на глобализационните процеси прави по-осезаеми различията между културите. Глобализацията не води непременно до амалгамиране на своето и другото. Колкото повече се сближаваме, колкото повече границите се размиват и стават прозрачни, толкова по-ясно се очертават различията между културните общности. Обяснението е, че бързото глобализиране води след себе си самосъхранителния рефлекс и екзистенциалния страх от загубата на идентичността и стимулира по естествен път потребността от запазване на тази идентичност. Различията между отделните културни модели се репродуцират и в случая на тяхното игнориране и в случая на тяхното изтъкване. В анализираните текстове преобладава установяването на различията чрез изтъкването им, чрез рационалното им “овладяване” и чрез тяхното респектиране (Тилш, Шробсдорф), респ. стигматизиране (Бузелмайер). Там, където се настоява върху различията, там, където те се абсолютизират, намаляват шансовете за интеркултурен диалог. Във всички текстове наличието на различия се разглежда като поставяне на проблеми в хода на междукултурното взаимодействие, които изискват не консенсус, а компромис. Аргументът за това е, че целта на интеркултурното взаимодействие далеч не е да се елиминират различията, което би довело до тяхното затвърждаване. Целта в духа на културния релативизъм е различията да се превърнат в инструмент за опосредстване на междукултурните контакти