Известният наш езиковед стилист Константин Попов издаде нова книга, която може да
се нарече автоподарък по случай собствената му 85-та годишнина. Текстът й поражда
размисли.
За филолозите отделната дума е единица на речта със свое граматично и
лексикално значение, описано в граматиките и тълковните речници на дадения език.
Обикновеният носител на езика и сам може да установи различията в лексикалната
същност, защото думата попада в различен контекст и получава различен смисъл.
Модерните езиковедски центрове отделят голямо внимание на тълковните речници, в
които всяка дума е дадена със своите значения – преки и преносни. За лексиколозите
тази характеристика е достатъчна: те смятат, че по този начин са казали всичко.
Новата книга на Константин Попов аргументирано ни показва едностранчивостта
на тази филологическа доктрина. За проникновения автор на книгата българското слово
има безкрайни дълбини и
красоти, които носи чрез своята стилистика и чрез
възможностите си да поражда различни асоциации.
Книгата е структурирана в 3 части. В първата се прави анализ на отделни думи,
които авторът смята за интересни и асоциативни. Майсторите на българското
художествено слово многократно са изразявали възхищението си от силата на
българския език, в който има средства както за пряко назоваване, така и за полутонове,
показващи модалността на говорещите българи. Авторът ни внушава, че силата на
въздействието произтича от умението да се използват именно полутоновете, за които и
в най-добрия речник може само да се загатва.