В Bazar.BG от 23 март 2013г.
Последно активен днес в 11:23 ч.
Съдържа приказките
„Иванка и Марийка“, „Къщовник“, „Торбата с жълтиците“, „Мъдри думи“, „Дядо и
внуче“, „Неволята“, „Камъкът и коларите“;
Книгата е
издадена през 1980 г, съдържа 64 страници, меки корици, голям формат. Художник е
Тончо Тончев. Книгата е в отлично състояние. Първо издание.
Един старец отишъл в гората за
дърва. Намерил едно кухо дърво, развъртял секирата и тупа-лупа, съборил го на
земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил кожена торба, пълна с
жълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил
торбата с жълтиците на ритлата и повел воловете към дома си. Вървял старецът и
си мислел:
— Намерих аз парите, но гората не е моя. И кухото дърво не е мое.
Отде-накъде парите пък да са мои? Те са чужди. Ако съм човек на място, ще
издиря стопанина им и ще му ги дам, защото от чужди пари прокопсия няма.
Не щеш ли, насреща му се задал един сиромах човек, дрипав
донемайкъде, разтревожен, запъхтян.
— Откъде идеш, побратиме? — викнал сиромахът.
— От гората — отвърнал дърварят. — Защо питаш?
— Да си намерил нещо?
— Намерих — кимнал с глава старецът.
— Слава Богу! — зарадвал се дрипавият. — Аз, брате, имах само една
юница, но ме натисна голяма сиромашия и реших да я продам. Отзарана я откарах
на пазара, добра цена й дадоха, тръгнах си и де да знам как, по пътя съм
изтърсил торбата с парите. Като луд съм тичал дотука. Къде е торбата ми?
— Ей там, закачил съм я на ритлата.
Сиромахът се втурнал към торбата. Бръкнал с две ръце вътре,
нагребал жълтиците, погледнал ги, но мигом пак ги изтърсил в торбата като
опарен.
— Не са мои — рекъл, — моите бяха бели, а тези са жълти.
— Чудно — замислено проговорил дърварят, — какви може да са тези,
дето ги намерих?
— Крадени! — отсякъл сиромахът.
— Кой ги е задигнал?
— Крадците.
— А къде са крадците?
— В гората, къде другаде? — извикал сиромахът и хукнал по-нататък,
да търси своята торба.
Старецът се прибрал у дома и рано на другата сутрин метнал торбата
с намерените пари на тоягата си, емнал пътя, че в гората — да търси крадците. В
най-затънтените дебри забелязал светлинка. То било огън. Като приближил, край
огъня заварил десетина души — надянали един овен на шиш, въртят го над
жаравата.
— Добър ви ден! — поздравил старецът.
— Добре си дошъл! — отвърнал един от горските хора. — Ти, дядо, по
каква работа си тръгнал?
— Търся крадците. Да не сте вие?
— Имаш грешка! Тука крадци няма — обадил се главатарят на горските
хора.
— А вие какви сте?
— Ние сме хора хайдути. Излезли сме в гората да закриляме
сиромасите и да наказваме народните изедници. А ти поседни да си отпочинеш и да
опиташ нашия овен! — поканил го главатарят.
Старецът подвил крак, нахранил се, благодарил на домакините и на
тръгване попитал:
— Кажете ми, братя, къде мога да намеря крадците?
— В дворците, там са крадците! — отвърнал войводата.
Старецът се дигнал, излязъл от гората и се спуснал към големия
град. Отишъл право в царския дворец. Влязъл вътре. Там заварил десетина
големци, в позлатени дрехи облечени. Били се събрали на съвет.
— Добър ви ден! — поздравил ги старецът.
— Ти какво търсиш тука? — гневно го посрещнал един брадат
царедворец.
— Крадците търся.
— Какви крадци? — скочил на крака брадатият и от очите му
започнали да изскачат искри.
— Ония, дето са задигнали ей тази торба. Намерих я в едно кухо
дърво.
— Какво има вътре? — надникнал големецът.
— Жълтици.
— Жълтици ли? — посегнал брадатият. — Дай я тука!
И като пребарал торбата, намигнал на другарите си и захванал да
тика стареца към вратата.
— Ти, дядо — рекъл, — нямаш работа тука. Иди да търсиш крадците
вън от царския дворец, защото ние сме най-честните. Додето намериш крадците,
ние ще ти вардим парите. Тука те са на сигурно място. Точно подир една година
ела да си получиш торбата.
Отишъл си старецът и цяла година ходил насам-натам да пита за
крадците. Като се изтърколила годината, той пак похлопал на царските врати. А
големците пак се били събрали на съвет.
— Годината мина — рекъл им старецът, — върнете ми торбата с
жълтиците.
— Годината мина, но ти, старче, закъсня — дигнал се пак брадатият.
— Аз ти казах да се явиш тука след една година, а ти пристигаш след една година
и един ден. Значи си просрочил. Губиш торбата. Хайде, махвай се, че имаме
работа.
Старецът излязъл вън, почесал се по тила и рекъл:
— Право ми казаха хайдутите. Тука са били най-опасните, ония, дето
и крадат, и лъжат.