Аграрните отношения в Македония през XIX в. и началото на XX в. Христо Христов → Обява 32890156

к-374-2613907

Създаването и дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Илинденското въстание са най-забележителните прояви на националноосвободителната борба в Македония в края на XIX и началото на XX в. За тях, както е известно, съществува значителна историческа литература и редица основни въпроси, свързани със създаването и дейността на Вътрешната организация, с подготовката, избухването и хода на въстанието и неговия предимно селски характер, са изяснени. [22] Това, от една страна, и, от друга, тематиката на нашето изследване налагат да се ограничим в разглеждането само на някои по-специални въпроси.

В развитието на националноосвободителната борба в Македония в края на XIX и началото на XX в. съществуват два основни периода: първият - от края на Руско-турската война и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание до създаването на Революционния комитет в Солун в 1893 г., и вторият - от 1893 г. до Балканската война.

Първият период може да бъде определен като период на четническа борба, лишена от обща организация и единно ръководство. Липсва и цялостна националноосвободителна програма. Това определя стихийния характер на четническата борба. Най-активно участие в четите вземат селяните, които при условията на засилващата се експлоатация и гнет на турската държава и на феодалите се борят в защита на своите непосредствени интереси.

Вторият период е период на съзнателна и организирана националноосвободителна борба. Той може да бъде разделен на три етапа: а) създаване на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и подготовка, избухване и развитие на Илинденското въстание; б) развитие на националноосвободителната борба след Илинденското въстание до Младотурския преврат в 1908 г.; в) от Младотурския преврат до обявяването на Балканската война.

Тук не е необходимо да разглеждаме създаването идейността на Вътрешната организация, нито пък да проследяваме националноосвободителната борба преди, по време и след Илинденското въстание. Не може обаче да не се спрем на някои основни черти на революционния процес с оглед участието на селяните.

Макар селяните да участвуват най-масово в четническото движение след Руско-турската война и Кресненско-Разложкото въстание, идеята за създаване на Вътрешна революционна организация се заражда сред градските дребнобуржоазни елементи и главно сред македонската интелигенция. Тя била инициатор и на първите опити за създаване на революционни комитети в Щип (1885-1886 г.), Битоля (1891 г.) и на други места.

Създателите на Революционния комитет в Солун в 1893 г. били също така представители на градската дребна буржоазия и на дребнобуржоазната интелигенция. Такива били предимно и членовете на първите местни революционни комитети, създадени в градовете Щип, Прилеп, Битоля, Охрид, Ресен и др.

След образуването на първите революционни ядра и след изработването на програмните и организационните принципи на Вътрешната организация комитети започват да се създават масово и в селата. Селяните стават основна движеща сила на националноосвободителната борба, организирана и ръководена от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тяхната антифеодална и националноосвободителна борба се слива с антифеодалната и националноосвободителната борба на дребната градска буржоазия и на градската беднота...

Аграрните отношения в Македония през XIX в. и началото на XX в.
Христо Христов