“Вероятно това е романът на баща ми, които най-много ме е занимавал през годините не защото е най-добър, а защото по особен и необичаен начин разранява въображението на читателя заради внезапния начин, по който е прекъснат, заради красивата и разбира се, фатална Адриана, заради влюбените в нея мъже, заради любовния четириъгълник, заради сюжета, който по никакъв начин не може да бъде доразвит и предвиден”. Теодора Димова