Високо под земята → Обява 33169999

Най-високото място е всъщност дълбоко под земята в клуб-атракцион “Желязната Завеса”. Клуб-атракционът “Желязната завеса” е една възстановка на социалистическото ни миналото. Там, където всичко е “по старому”. Там, където всички са равни, защото са еднакво богати. Там, където всичко е безплатно, защото за платили прекалено скъпо. В крайна сметка, след доста неочаквани обрати и комични ситуации, Архитекта успява да изправи враждуващите групировки една срещу друга – застанали от двете страни на “Малката България” те предизвикват престрелка и взаимно се избиват. Експозицията остава непокътната като “по чудо”, а единственият оцелял е Архитекта.

Противопоставяйки героите и техните желания, историята върви по линията между свободата и зависимостта. Линия, която очертава атрактивно действие и оставя финален привкус на драматична равносметка за “прехода” в България.

Книгата атакува въображението на читателя в посока на действието, визуализирането на средата и физическото поведение на героите. Книгата не съдържа дълбоки психологически анализи и потапяния в света на вътрешните описания.
Нейната задача е с езика на действието, както и с търсене на езикова специфична среда да изобразява и описва случващото се, като се цели в усещането за кино-прожекция.
Жанрът, определен като фантастичен реализъм, е продиктуван от използването на познати събития, лица, разпознаваеми сгради, реално съществуващи локации, които са комбинирани и изграждат една фантастична, в смисъл на несъществуваща, сюжетна линия, граничеща с гротеската.

Темата е преходът на България, разбира се метафорично прикрита, в кодове и знаци. Защо тази тема?
За поколението на 70 – те години от миналия век, ще остане загадка “същността” на прехода в България. Винаги ще задаваме въпроси и ще търсим отговори. Все пак общото усещане за тези 20 години оставя вкус на синапено зърно горчивина от досегашния резултат на реформата и новите ценности, които тя наложи. Демокрацията завари хората неподготвени и без оръжие срещу хаоса. До днес усещането за “подмолна сила”, която невидимо промени ареалите на живота ни, за влияние, което дълбоко и невидимо, но мощно и всесилно владее обществото ни, стана почти категорично.
Книгата има скромното желание в идеологическо отношение да предизвика макар и кратък, но задълбочен коментар на последните 20 години след промяната, която сме погледнали по един забавен и остър начин, без да търсим и да правим обвинения.