От вътрешната страна на предната корица има драснато с флумастер.
Автор: Проспер Мериме; Меки корици, 120 стр., година на издаване: 1976
Струва ми се, че съдбата е била наистина несправедлива към Мериме, изваял един от най-пленителните женски образи в литературата -
Кармен, красивата дребничка циганка, лъжлива и коварна, безогледна и жестока, непостоянна, но винаги искрена в чувствата си, любеща и обаятелна, горда и свободолюбива, безкомпромисна. И от всички тези толкова противоречиви черти Мериме е успял да изгради един напълно убедителен женски тип. Второто главно действащо лице - дон Хосе Наваро - е много по-опростена личност. Горд като Кармен, той обича дълбоко, дотам, че опропастява живота си, убива любимата си и сам се самоубива. Всичките му действия са подчинени на любовта му. Заради Кармен дон Хосе изоставя военната кариера, става контрабандист, разбойник и убиец. Но чувствата на Каремн са нетрайни, а тя знае, че дон Хосе никога не ще й върне свободата и затова предпочита смъртта пред живот без обич с него. Със своите праволинейни и сурови характери двамата са изградили около себе си някакъв омагьосан затвор, от който няма изход към живота... - Ерма Гечева
У Г. Бел и П. Мериме, независимо от дълбоката им сериозност, има нещо неизразимо иронично и лукаво в начина да излагат събитията. Смешното у тях е сдържано. Това е пламък, скрит в кремъка. ~ Оноре дьо Балзак