Кукумяв → Обява 33243783

Една книга на Николай Илчевски
в две книжни тела -
„КУКУМЯВ“ и „СЛЕДА ОТ САМОДИВА“
обединени от стремежа за лаконичност
Да събереш в книга496 разказа, без сборникътда бъде огромен по размер и без литературната форма да е осакатена самоцелно, е творчество равно на ювелирна работа. Майсторът Илчевски, който радее повече от някои езиковеди за българския език и думите му, и го доказва с всяко свое издание, е направил шедьоври, побиращи се на половин страница, а понякога и на по-малко място.

ЕПОХАЛНИ РЕЦИПРОЧНОСТИ
Преди 60 планини време татко ме държеше за ръката и ме учеше да ходя. Беше възторжено упражнение. Днес аз го държа за дланта и му помагам да не забрави как се върви по земята. А в обувките ни – тъга и надежда.
Това се побира на една осма част от машинописен лист. Но не губи характеристиките си на разказ. С четири изречения е разказан цял един живот.
РЕВНОСТТА Е НЕОСТАРЯВАЩА ХАРПИЯ
Престаряла двойка мъжди на една пейка в парка. Всеки път, когато пред тях премине хубава млада жена, дядото свежда очи към земята, за да не дразни жена си. И всеки път, когато чуе токчета или види красива млада фигура бабата проверява къде са очите на стареца.
Колко трябва да си смел, за да покажеш с няколко думи семейния статус на една престаряла двойка, в която мъжът видимо е бил ценител на женската хубост, а жената е била и продължава без умора да е ревнива. И как може без думи да предадеш усещане за хилядите скандали в това семейство по отношение на „други жени“. Двамата старци дори не са описани – има отправка само за възрастта им. И тя е загатната не за друго, а за да покаже мощта на ревността, която не намалява с годините, и не хваща ни ръжда, ни патина. И забележете – анализът на разказа дори в тази му сбита форма надхвърля по размер самата творба.

Искам да дам още няколко примера за брилянтна работа с изреченията и с литературното изложение:
ТОЗИ, КОЙТО ТЕ ТЪРСИ
Ако можеш да ми дадеш любов само с тялото си, ще я взема като преминаващ покрай чешма пътник. Ако можеш да ми дадеш любов и с думи, ще остана да побъбрим и да разкажем един на друг за световете си. Но ако си родена да обичаш, ще изгоря раницата и обувките си и ще сдъвча вълчата си опашка. И ще остана. Защото теб диря.

Или:
ТРЕНЬОРЪТ НА КАМЕННИТЕ ЖАБЕТА
Само едно невинно и необременено детеможе с часове да прави „жабки“ по водата, учейки камъчетата да летят. За съжаление възрастните губят способността да вярват, че всичко е възможно.

Или:
СЕМЕЙНО И ПОЧТИ ЕРОТИЧНО
Ставам в среднощни тъмнини и тихо се придвижвам, за да не съборя нещо. И да проваля мисията си. Отивам да спасявам манджата на жена ми. Отварям хладилника и направо с черпака я викам да дойде на топло в мен. Тя като готви казва, че храната може да издържи и седмица там на студено, но аз не искам да рискувам и ден.
После тихо се връщам в леглото. И внимателно се намествам на възглавницата. Но тя се обръща в съня си, души ме, и усмихнато казва в тъмното
- Благодаря ти!. Всичката ли я спаси?!
Заспивам щастлив. Аз съм единственият мъж, който получава благодарностив леглото без да е разголил и сантиметър от дупето на жена си.

Или:
„ВСИЧКО Е СЕКС“ – ЕДИН ФИЛМ НА ГОСПОД С УЧАСТИЕТО НА ВСИЧКИ ЗЕМЛЯНИ
Два охлюва са легнали корем с корем на пътеката и изживяват страстта си. Майката, за да се предпази от неудобни въпроси, казва да дъщеричката си да гледа пиленцата на дървото. А там наперен врабец яха врабката си. И всеки път преди да слезе доволен от нея, я кълве за благодарност по темето. И започват едни въпроси…!
Николай Илчевски признава, че е започнал книгата на недовършения таван за селската си къща, където при писането в хлад и сумрак е съжителствал с греди и други строителни материали. И че се е вдъхновявал от пестеливостта на природата. И от нейните житейски решения. И от нейните непрекъснати опити да развива видовете и стратегиите си.
Николай Илчевски не се е отказал от способността да създава нови думи в името на точния израз. Неговите сътворени думи прилепват така точно към смисъла на текста и изразността, че изглеждат сякаш винаги ги е имало. Ето какво споделя самия автор:
„След толкова години работа с думите и изреченията си давам сметка, че всъщност никой не ни е забранил или забранява да образуваме нови думи и да ги въвеждаме в речника си. Като по този начин ги предлагаме и на околните.
Ние сами сме се отказали от това право, което в някаква слаба и закърняла форма понякога виждаме в децата и тийнейджърите.Предпочитаме да казваме „мъжката кукумявка“ или „женския бръмбар“, вместо да се възползваме от закона на езика и да образуваме нужната ни съответно мъжка или женска форма – кукумяв и бръмбарка.
Това, което ни ограничава, е в нашите глави. Не ще теоретизирам сложно за езика. Искам само да обясня, защо в тази книга има нови думи. Те са в името на удобството и по-вярното изразяване. И ги въведох възползвайки се от едно право.“
Търсенията на автора за компресия на разказа го довежда и до още по-кратки форми, които са отделени във втората част на този творчески проект – „Следа от самодива“. Илчевски свива разказа до неподозирано малка форма – от едно-две изречения. Без да наруши усещането за пълноценно повествование. Изчистени, шлифовани до съвършенство, тези свръхкратки разкази приличат на словесни диаманти.
Очите ти, сини като мастило,
зацапват небето в душата ми.

или

Моето съществуване е като искрица в огнището ти, Господи. Ще ме запалиш ли пак другаде или това е всичко…

или
Смугло момиченце, с бразди от сълзи по прашното си лице, учеше слънцето да не се крие зад облаци
Поръчайте си книгата „Кукумяв“ и нейната „сестра“- „Следа от самодива“.
Предстои ви истински празник на духа всеки пък, когато разтворите книгите.