Обществото, в което живеем → Обява 33339820

Второ преработено издание.

Какво е обществото, в което живеем? Може да се каже, че обществото ни заобикаля отвсякъде. Това са близките, приятели, съседи, хора, случайно минаващи покрай нас. Това са техните постъпки, отношения, взаимодействия, симпатии и антипатии, ценности, норми и правила, но ние живеем в града и на село, преместваме се на различни разстояния в зависим от целите със различни цели.

Така обществото е място за живот – било то близко и родно, било то непознато, чуждо и далечно. Днес всичките тези, а и много други неща и обстоятелства в обществото, не само близкото, но и далечното като че ли стават проблематични, престават да бъдат същите, с каквито сме свикнали. И все по-несигурни. Може да се каже, че обществото се променя. Но как и защо? Какво знаем за него?

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение
Идея за обществото

• Утопия като основа за всяко мислене за обществото
  
• Обществото като конструктор: “естествено” и “изкуствено”
  
• “Отчуждението като базисна характеристика на всяко общество
  
• Сбор на ябълките: тайната на социалното
  
• Социалното като дейностен процес
  
• Два типа обществено-непроменяща се мобилност и втечнената съвременност – изходна хипотеза
  
• Властта като базисно качество на социалното
  
• Втечняваща социалност: Човешкото като граница на базисната социалност, която не познава “човека” и “човешкото”
  
• Традиция и иновация
  

Аналитични планове и разрези на днешния обществен живот

• Феноменът “доверие” в контекста на глобалната промяна
  
• Възпитание и образование: конфликти и разриви
  
• Семейството – 1996 г.
  
• Младите: “Покажете ни какво е правилно!”
  
• Средното училище през… 2015 година: “Не ни казвайте нищо!”
  
• Чия е тази история? (2011)
  
• Бизнесът между архаика и модерност
  
• Културна екология на българския бизнес
  
• Пазарът като “блян” и “джунгла”
  
• “Втората употреба” – другата страна на българския бизнес
  

Морални измерения на “днешното” в българското общество

• Езикът като поле на напрежение между модерното и мобилното статично в обществения живот
  
• Ценностните измерения на разрива между “грамотния” и “неграмотния” – аномия
  
• Третият пол или шок от настъпилото настояще
  
• Интелигенция и национални празници
  
• Политика и аномия
  

Вместо заключение – Quo vadis? Между страх и надежда
Послеслов