Мрачен роман с мрачно име. “
Черната кутия” на Алек Попов (всъщност първото нещо, което чета от него) е от онези книги, за които трябва да се въоръжиш със стоическо търпение, което за радост в крайна сметка се отплаща.
Двама братя и една черна кутия, приютила праха на техния отдавна покоен баща. Единият – Нед – е непрокопсаник, но заминава за САЩ и се издига в корпоративните среди. Другият – Ангел – се опитва да издава книги в България и в резултат се оказва смирен гост на брат си и кандидат за разхождач на кучета в Сентръл парк.
Дотук бях готов да оставя книгата, но за радост професионално реших да я дочета. Внезапно действието се разбърза и стана от забавно по-забавно. Американизираният брат е пратен на командировка в… България, за да види какво става с праватизацията на огромен завод (вероятно авторът визира Кремиковци), а Ангел се забърква в огромна каша със синдикат на разхождачи на кучета. Действието прелита между преходните реалии в България, където сякаш всичко е спряло и хаотичните лутания на объркания Ангел, който е уволнен, после заради него започва стачка, появява се безценна стара кола, принадлежаща на баща му, луда красавица, която плещи каквото й дойде и в крайна сметка криминален заговор за избиване на всички домашни кучета в Сентръл парк.
Краят на романа е находчив и забавен, направо невероятен на фона на останалата част от книгата. Щипката драматизъм с черната кутия с праха на бащата обаче ми идваше малко досадно и така и не разбрах нуждата цялата книга да бъде наричана на нея. Да, и двамата братя носеха в себе си призрака на починалия си баща и това ги насочваше в една или друга посока, да, правеше ги по-пълнокръвни образи със сигурност. Но все пак историята е по-близка до фантастика, отколкото драма.
С автограф от автора !