"Момчетата не знаят какво искат" - дневник втори от поредицата тийнейджърски книги за Джорджия Никълсън (продължение на бестселъра "Уроци по целуване")!!!
Със своя невероятен талант писателката Луис Ренисън отново пренася читателя в яркия и объркан свят на съвременните тийнейджъри и без излишна цензура разнищва теми като стълкновенията с досадни родители, съперничеството между училищните банди и - разбира се - ходенето по срещи с момчета!
Поредицата дневници на Джорджия Никълсън е абсолютен хит сред тийнеджърите в Европа и Америка и е определяна като "истинско явление" от специализираната преса. Реакциите са особено възторжени поради факта, че писателката Луис Ренисън предизвика читателска истерия сред публика, за която в последните години се смяташе, че е изгубила безвъзвратно интереса си към книгите като източник на забавление. Дневниците с приключения на Джорджия Никълсън не само са много популярни, но и са носители на множество награди, заради своя свеж и жизнеутвърждаващ стил, като и заради своята дързост и оригиналност. Луис Ренисън е носител на британска литературна награда в категорията “Четива за 10-12-годишни”, а също и бронзов медал Карнеги. Поредицата е отличена и с наградата Michael L. Printz към Американската литературна асоциация, която се присъжда за изключителни постижения в областта на детската и юношеска литература. Това е огромна чест, тъй като с този приз много рядко биват удостоявани писатели от Европа.
" 26 август
Боже, колко странна работа. На пръв поглед ти се струва, че момчетата те харесват, но май предпочитат момичета, които са като айсберги. Значи трябва да се правиш на недостъпна. Ето къде съм сбъркала. Бях прекалено достъпна. Ще трябва да се превърна в айсберг.
1 час по-късно
Според книгата на мама, момчетата приличат на ластици.
Първо, те обичат да се усукват около теб като ластици. Само че след известно време им писва да стоят усукани и изпитват нужда да се разтегнат. И хукват нанякъде. А после се връщат и пак се усукват около тебе.
Хм. Така че в заключение, трябва да се правиш на труднодостъпна (все едно че си айсберг), но в същото време да им позволиш да се вживяват в ролята на ластици… Да си го кажем направо, те май наистина не знаят какво искат!"