Роман за Розата → Обява 34180044

„Роман за Розата“ – най-четената творба на френски език през Средновековието – е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225–1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха.
Няма съмнение, че „Роман за Розата“ е „най-средновековното“ произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики.
Размерите на романа, предназначен за публика с много свободно време, са сериозно изпитание за съвременния читател. Сюжетната нишка се губи сред дългите монолози и описания. Всъщност фабулата в творбата на Гийом дьо Лорис е твърде проста, а в огромното продължение на Жан дьо Мьон интригата почти не напредва. Но малкото, което се случва, е разпръснато между необозримите речитативи.“

Стоян Атанасов

Името Гийом дьо Лорис се споменава единствено във втората част на романа (ст. 10856 и по-нататък), където един от героите, бог Амур, предсказва кои ще бъдат последователно разказвачите на историята за завладяването?– обладаването на Розата. Въз основа на този пасаж традиционно се смята, че авторът на първата част е Гийом дьо Лорис (ок. 1200?– ок. 1238), отъждествяван с производител на оръжия от градчето Лорис, близо до гр. Орлеан. Напоследък обаче медиевистите отчитат фикционалния контекст, в който е употребено името на Гийом дьо Лорис, и се отказват от опити за биографично тълкуване на съня в творбата. Тъй че в настоящото представяне ние използваме името Гийом дьо Лорис, за да назоваваме условно автора на първата част на романа.

Жан дьо Мьон (роден вероятно в гр. Мьон, близо до Орлеан, ок. 1235–1240 г., починал в Париж през 1305 г.) е известен като преводач на ранноохристиянския философ Боеций (Утешението на философията, 523~524 г.), на трактат от римския писател Вегеций, За военното изкуство, на кореспонденцията между Абелар и Елоиза и на други съчинения, част от които не са достигнали до нас. Според някои автори бил доктор по теология, но по-вероятно е да е изучавал само т.нар. свободни изкуства.