Човечеството. Пълно издание на историята. Том 1. Справочник – Хендрик ван Луун → Обява 34332756

Справочникът е
издаден през 1994 г. от издателска фирма Диана прес – Плевен. Превод Н. Върбенова,
редактор Благой Ценов, художник на корицата Димко Узунов. В книгата са използвани черно-бели илюстрации на автора.

Съдържание:

1. Тук
ви предавам ключа….. – предговор от автора на книгата;

2. Сцената
на световната история. Живеем в сянката на огромни въпросителни: Кои сме? От
къде идем? Къде отиваме?

3. Нашите
прародители. По онова време човекът изяждаше неприятеля си или биваше изяден от
него;

4. Предисторическият
човек. Само хората с остър ум преживяваха. Те се бориха ден и нощ с глада и
студа. Изнамериха сечивата.

5. Йероглифи.
Египтяните изнамериха писмото и така започна отбелязването на събитията.

6. Долината
на Нил. Началото на културата. Пришълците образуваха нов народ, който наричаше
себе си реми или хора;

7. История
на Египет. Възход и упадък на държавата;

8. Месопотамия.
Второто средище на източната култура. Страна на чудесата и тайните.

9. Сумеритци.
Те дълбаеха с острие писмени знаци върху глинени плочки и разказваха за
историята на Египет и Вавилон – големият сумеритски казан, в който се претопи
древният свят;

10. Мойсей.
Водачът на юдейския народ;

11. Финикийците.
Съседи на евреите подариха азбуката;

12. Индоевропейци.
Индоевропейските перси покориха семитския и египетския свят. Борбата между
Изтока и Запада започна;

13. Егейско
море;

14. Гърците.
Десет столетия след появяването си, елините станаха господари на Гърция,
Егейско море, бреговете на Мала Азия. Троя бе разрушен в единадесето столетие. Историята
на Европа започва;

15. Гръцките
градове;

16. Гръцко
самоуправление. Първото демократично управление научи гръцкия народ на
самостоятелност и внедри в съзнанието му, че благосъстоянието му зависи от него
самия;

17. Животът
на гърците. За гръцката демокрация съществуваше само една единствена класа
граждани: свободните. Гражданското право се считаше право по рождени;

18. Гръцкият
театър. Есхил (525-456 пр. Хр.) най-прославеният от всички трагици написа не
по-малко от осемдесет пиеси и вместо един актьор въведе двама. Софокъв увеличи
броя на артистите на трима, а Еврипид (пето столетие пр.Хр.) свободно вмъкваше
колкото си иска артисти;

19. Персийските
войни. Завърши първото стълкновение между Азия и Европа. Ако Спарта и Атина
бяха се разбрали, ако бяха забравили малките си вражди и зависти, те щяха да
станат господари на една силна единна Европа;

20. Атина
против Спарта. След тридесет години война Атина ужасно се сгромоляса. Тя не
олицетворяваше вече съдбата на Гърция, но оказваше влияние върху мисълта на хората далече от тесните граници на Елада;

21. Александър
Велики;

22. Бърз поглед
върху изминатото. Резюме: когато човек запомни основните факти, останалото се
прояснява значително;

23. Рим и Картаген. Семитската колония Картаген, на
северния бряг на Африка и индоевропейския град Рим, на западния бряг на Италия,
се бориха за владичество над Средиземно море. Следващите хиляди години то бе
европейско;

24. Възходът
на Рим. Римската войска се би по цял свят, Мала Азия стана римска провинция, а
малкият град-република - господар на повечето страни покрай Средиземно
море. И все пак създаването на римската империя на стана по предварителен план;

25. Римска
империя;

26. Йешуа
от Назарет. Гърците го нарекоха Исус. В Рим царуваше император Тиберий, о
управител на Юдея и Самария – Пилат Понтийски, когато синът на дърводелеца
Йосиф бе разпрат на кръст, обвинен че искал да дигне народа срещу римската
власт;

27. Падане
на Рим. През 476 г. бе свален от престола последният император. Рим можеше да
владее италианския полуостов, но стремежът да стане господар на целия
цивилизован свят бе политическо недоразумение;

28. Основаване
на църквата. Когато първите апостоли на Исус пристигнаха в Рим и започнаха да
проповядват новото учени за братство между хората, никой не им пречеше, а
градът стана средище на християнския свят;

29. Мохамед.
Ахмед камиларят стана пророк на Арабската пустиня и неговите последователи
завладяваха целия познат дотогава свят в името на Аллах;

30. Карл Велики.
Крал на франките: как се сдоби с титлата император и как се опита да възкреси
идеала за световна държава;

31. Нормандци.
Защо хората на десетия век се молеха на Бога да ги пази от гнева им: те живееха
в Дания, Швеция и Норвегия;

32. Феодализъм.
Как нападнатата от три страни Средна Европа стана въоръжен лагер и защо Европа
щеше да загине без професионалните войници и чиновници;

33. Рицарството.
Без рицарите и техните добри приятели – калугерите – цялата култура щеше да
загине и човешкият род трябваше да захване наново от там, където пещерният
човек бе спрял;

34. Папи срещу
императори. Хората на Средновековието бяха верни по своему на две сили, а това
положение създаваше непрекъснато раздори между папите и доведе до Свещената
римска държава;

35. Кръстоносни
походи. Всички вражди се забравиха, когато турците завзеха и оскверниха Светите
места и почнаха да се месят в търговията между Запада и Изтока. Тогава Европа
тръгна на кръстоносни походи;

36. Средновековният
град. За почти четири хиляди години чудният кошер, който наричахме град, бе
работилницата на света. След това настъпиха големите преселения на народите. Римската
империя бе унищожена. Градовете бяха опожарени. Европа пак стана пасбище с
малки селца;

37. Самоуправлението
на средните градове. Градът стигна до голяма мощ, а добрите граждани станаха
господари на страната;

38. Средновековният
свят. Човекът си създаде някакъв рай отвъд облаците и считаше земята за
долината на печал;

39. Средновековна
търговия. Как кръстоносните походи създадоха от Средиземно море отново важно
средище на търговия между Европа, Азия и Африка.

40. Ренесанс.
Средновековието свърши, когато папата стана хуманист, а Ватикана
най-забележителния музей на гръцки и римски старини. Хората почнаха отново да
се радват на живота;

41. Епоха
на индивидуализма. Хората изразяваха новата си радост от живота с поезия, скулптура,
архитектура, живопис, печатни книги;

42. Велики
открития. За да имаме що годе истинска представа за миналото, тази история
трябва да наподобява картините на Рембранд – да хвърля ярка светлина само върху
най-важните събития;

43. Буда и
Конфуций. В долината на Ганг Буда проповядва на всички простото си учение за
покорност и смирение. Конфуций не заявява, че е пратеник на някоя божествена
сила. Не се стреми към признание. Не иска
никой да го следва и да му се кланя.

44. Обяснителни
бележки. Азбучник по автора;