Завършвам тази книга в началото на април 1998 г. Скоро ще се явя пред углавния съд за убийство.
Обвиняват ме, че съм убил президента Абдаллах, човека, който бе прострелян пред очите ми от
картечен откос, предназначен за мен.
Не разбирам защо е всичко това. Загубих приятел, а към мъката от неговата загуба сега трябва да
прибавя унижението, безчестието и несправедливостта. Това ме възмущава, но не ме обезкуражава.
Всяко нощ спя с чиста съвест и не сънувам кошмари.
След странното изчезване на техния баща, под натиска на общественото мнение семейство Абдаллах
подаде жалба срещу мен, но вече мина доста време, откакто тази жалба е оттеглена. Досието с
обвинения срещу мен е празно. Няма граждански иск, няма мотиви, няма престъпни деяния.
Единствената експертиза е извършена в Морони, в мое отсъствие и без мой представител, при
неблагоприятни за мен обстоятелства и една година след събитията...
* * *
Седем години в армията (по време на войната в Индокитай), пет - във френската полиция и
четирийсет - "професионален войник, нает и възнаграждаван от чуждо правителство": Катанга,
Йемен, Мароко, Конго, Комори... Това е част от биографията на Боб Денар, корсаря на републиката,
работил за президентите Мобуту и Чомбе, за Масамба-Деба и Абдаллах. Мемоарите му са една поразлична история на деколонизацията и на битките за власт на международната арена. Страниците
на книгата му са пълни с разкрития. Преди да се изправи пред френския съд, Боб Денар прави
своята изповед без увъртания, защитавайки своите представи за отговорност, вярност и чест...