Пътища на съдбата / Сърцето на Запада. О'Хенри 1995-1996 г.
О. Хенри (1862 - 1910), чието истинско име е Уилям Сидни Портър, е роден в Грийнбъро, Северна
Каролина. Баща му е бил аптекар. Когато Уилям е на три години, умира майка му и той е отгледан от
баба си и леля си. В детските си години момчето чете много, но на петнадесетгодишна възраст
напуска училище и работи в дрогерия, а после в едно тексаско ранчо. Премества се в Хюстън, а
после в Остин, където сменя множество работи, включително и тази на банков чиновник. Оженва се
през 1882 г. Има син и дъщеря. През 1884 започва да издава седмичния вестник "Търкалящият се
камък". След като не успява да се задържи на пазара със своето издание, Уилям Потър започва
работа в "Хюстън поуст" като репортер. През 1894 г. в Първа национална банка в Остин, където той
работи като касиер, откриват, че липсва голяма сума. Обвиняват го в присвояването й, но той
избягва от следствието в Хондурас. Там прекарва три години, но след като научава, че жена му е
тежко болна, се връща в Остин. През 1897 г. го осъждат заради липсващата сума, макар вината му да
не е напълно доказана. През следващата години влиза в затвора.
Там Уилям Портър започва да пише разкази, за да припечели пари за издръжката на дъщеря си
Маргарет. Първият му разказ "Коледния чорап на Дик Свиреца" (1899) * (публикуван в сборника с
разкази на О. Хенри "Дългият път" на ИК "Кронос") е публикуван в "Маклърс Магазин". След три
години Портър излиза от затвора и променя името си на О.Хенри. Според някои биографи той взема
псевдонима си от името на пазача в затвора - Орин Хенри. Според други той е съкращение от името
на френски фармацевт, фигуриращ в лекарствения справочник, който О. Хенри използва при работа
си в аптеката към затвора.
През 1902 г. О.Хенри се премества в Ню Йорк и от края на 1903 до 1906 г. пише по един разказ
седмично за "Ню Йорк Уърлд", като публикува и в други списания. Неговият първи сборник "Зелки и
крале" излиза през 1904 г. Вторият "Четири милиона" е публикуван две години по-късно. В него,
както и в "Горящата лампа" (1907), авторът изследва живота на нюйоркчани. В "Сърцето на Запада"
(1907) О.Хенри събира разкази, свързани с живота на фермери и каубои. "Последният трубадур",
включен в споменатия сборник, е наречен от един американски критик "най-добрата уестърн-история
в американската литература"**. (в превод на български този разказа е поместен в сборника на ИК
"Кронос" с едноименно заглавие) Може би най-известният разказ на О.Хенри "Отмъщението на
червения вожд" е включен в колекцията " Кръговрати" (1910).
Приживе О.Хенри публикува 10 сборника с разкази и над 600 разказа. Неговите последни години
обаче са помрачени от алкохолизма, влошеното му здраве и финансови проблеми. Той е бил бърз
разказвач като Чехов, способен да напише разказа за няколко часа и често го е правел, притиснат от
сроковете във вестника. През 1907 г. О.Хенри се жени за Сара Колман, също родом от Грийбъро.
Бракът им е несполучлив и те се разделят една година по-късно. О. Хенри умира от цироза на черния
дроб на 5 юни 1910 г. Три сборника с негови разкази са публикувани след смъртта му: "Оттук-оттам"
(1911), "Търкалящи се камъни" (1912) и " Безпризорните" (1917). През 1918 г. в САЩ е учредена
награда на негово име, която се дава за най-добрите разкази, публикувани в пресата.
Категория
Хумор и сатира
Издателство
Кронос
Град на издаване
София
Година
1995-1996 г.
Страници
238
Забележка
Много добре запазени книги. Към отлично. На последните страница има написани няколко цифри.
Език
Български
Наличност
1 бр.
Корици
Меки
Начини на доставка
До офис на куриер
До адрес на получателя
Лична среща
Доставя за чужбина
Само за поръчки над 20 лв.
3287